— Отличен модел — съгласи се фон Круг. — Виждам ръката на професор Громов. Въпреки че е разсеян и непохватен, успял е да направи машината. „Дяволска работа“! Най-сетне, Ури, ти взе да различаваш модела от оригинала. Доволен съм, че тази „дяволска работа“ е дошла в моя дом. Ще видим какво мисли да прави…
Той усили звука.
— Да се махаме оттука, Реси! — чу се молещ глас.
На екрана момчето изтича към вратата и се огледа. Кучето седеше на пода.
— Реси, при мен!
Кучето не мръдна.
— Какво ти е, Реси? — Момчето се върна при кучето. — Чуваш ли: казвам — да бягаме!… — Кучето не помръдна от място. Момчето изтри с ръка челото си. — Май че почвам да се досещам… Ти имаш друга заповед… — Той погледна към вратата: дали не каза нещо не за казване? — Добре, Реси… покажи ми и аз ще разбора.
Кучето скокна на дивана. Момчето седна до него. Кучето протегна лапи, постави на тях главата си. И момчето легна, изтегнато в цял ръст.
— Ти ще ме пазиш… — със сънен глас каза момчето. — Съгласен съм… С тебе от нищо не ме е страх. Така съм уморен…
И кучето радостно залая.
— Кой на кого е на гости? — фон Круг изключи звука.
Само това липсваше! Нахалното момче, което го ухапа за пръста, като стопанин легна на дивана. А помощникът му, който с една ръка може да събори бик, е победен от машината и изглежда безпомощен. Впрочем Ури е твърде механична конструкция, новите изобретения не са за неговата глава… Професорът погледна иронично управителя си:
— Сега, Ури, за да излезеш оттук, ще трябва да минеш покрий дивана. Така ли е, Ури?
Ури мълчеше.
— Или може би да извикаме полиция? — Докторът се разсмя нервно и Ури го погледна учудено. — За днес, мисля, стигат толкова приключения — завърши сухо фон Круг и решително тръгна към вратата. — Оставаш за заложник. Ще имаш време да помислиш за грешката си.
Върна го позвъняването на телефона.
— Господин докторе, пристигнал ви е гост. Руският професор Громов — доложи секретарят от първия етаж. Господин Громов моли да го приемете веднага…
— Готов съм да приема господин професора… — Фон Круг помълча малко. — И моля ви, не придружавайте господин професора. Обяснете му откъде трябва да мине.
Сироежкин не помнеше точно как го бяха хванали, макар че това се случи тази сутрин, само преди няколко часа. Беше в познатия двор и изведнъж чужд дом, чужди лица.
Струва му се, на пустата улица при него се бе приближил един дебел човек и някак странно, на срички попита: — „Е-лек-тро-ник?“… — „Да“ — кимна Сергей: понякога на шега той се представяше за знаменития си приятел. И наведнъж стана тъмно…
Момчето успя само да извика: „На помощ, Реси!…“
И Реси като черна мълния изскочи от училището, щом чу вика. С огромни скокове, като слисваше минувачите и шофьорите, той тичаше по шосето, слушаше шепота на момчето и едновременно изпращаше сигнали за тревога на Електроник, докато дотича до аерогарата. Куфарът-контрабас вече беше качен в самолета и Реси се долепи до нечий крак, изтича по стълбата, по корем пропълзя под креслата. Той намери мястото, където под пода, в тъмния багажник и в душния куфар пулсираше живо сърце, усилено от зашития в джоба транзистор, и почна да драска по метала.
Реси получи заповед да не изостава от Сироежкин. Разбира се, Реси не можеше да каже на Електроник нито аерогарата, нито номера на рейса, но посочи точно посоката, в която тичаше, времето, когато излетя заедно с огромната машина, и скоростта на полета. По пътя той се мушна в нечия чанта и притихна…
На летището професор Громов и Електроник разбраха по часа на излитането къде отиваше самолетът — в град Таймер. И тук за пръв път една смътна догадка порази професора: „Нима е фон Круг?…“ Градът беше прочут със зоопарка, си „Светът на животните“ и лабораториите на фон Круг.
Те кацнаха в Таймер само час след Мик Ури и Громов каза на шофьора на таксито адреса: „Вилата на фон Круг“. Вече нямаше никакви съмнения: Електроник знаеше точно какво беше станало във вилата.
— Без тебе съм като без глава — каза професорът на Електроник, докато гледаше с любопитство улиците на непознатия град. — Е, май че се досетих къде е сега Реси, къде се изгуби Сергей и че изобщо в наши дни е възможно такава злодеяние?! Едно не мога да разбера: защо на фон Круг е притрябвал твоят приятел? Или той… — И Гел Иванович погледна Електроник и загадъчно примижа…
Таксито влезе в двора, заведе гостите до входа на вилата. Шофьорът закара колата под сянката. Громов и Електроник се изкачиха на третия етаж.
Стопанинът посрещна колегата си в приемната. Но преди да успее да каже и една дума, при влезлите се метна черното куче, а след него и момчето.