… В лунната светлина пълзеше из пустинята керван от машини.
Крачещите като на луноход колела, които безпрепятствено преминават през пясъци, тъпчеха червеникавата земя на Африка. Денем, под ярките лъчи на слънцето, тя е еднообразно плоска, тъжна (равнина, в която се срещат понякога ниски бодливи храсти и кални ями. Нощем луната преобразяваше пустинята: блестяха върховете на пясъчните хълмове, точеше се сребриста пътека пред колоната нощната пустиня приличаше на утихнало море. Меката, тиха лунна нощ е награда след жежкия ден, когато слънчев удар може да хване дори павиана след горещия, изсушаващ кожата вятър и измамните миражи на вода. Нощем над африканската пустиня висят близки, почти да ги досегнеш с ръка звезди.
Отгоре керванът приличаше на огромна, извиваща се между хълмовете змия. Командирът на двайсет и шести отряд Пен е увиснал на въздушната машина в края на колоната, където се движат цистерните с водата, хладилниците с млякото, фургоните с пресованото сено. „Моят ноев ковчег“ — така Пен нарича своята колона. Върху откритите платформи на всъдеходите се поклащат слонове, носорози, хипопотами. Като автокранове стърчат над кабините жирафи, в другите камиони — зебри, антилопи, щрауси. Лъвовете са във всъдеходи с решетки — по-скоро по традиция, отколкото от необходимост за предпазване. Петдесет и няколко животни, уловени за зоопарка „Светът на животните“ всички са спокойни, сякаш са питомни. Обикновен трофей на сънните стрелци.
Пен, командирът на стрелците, или както го наричат ловците-следотърсачи заради големия му ръст, Пен-дангалакът, дълго време беше работил като „бял ловец“, той беше наследил рядката професия от баща си и дядо си. Умееше да върши всичко, което влиза в задълженията на ловеца: да проследява звяра, да разполага лагер, да готви обяд, да проявява фото- и киноленти, да кара самолет, кола и, разбира се, да стреля безпогрешно. Наистина, откак ловът на животни беше забранен за всички, на Пен много рядко му се случваше да стреля.