Реси пространствуваше.
Това не значи, че той просто летеше с голяма скорост като отмерваше километрите. Той търсеше целта и цялото му същество, всички най-фини механизми изучаваха, изследваха онова, което се простираше под него и около него.
От своята височина Реси държеше в зрителното си поле десетки километри от плоската равнина, блеснала под луната като алуминиев тиган. Както лъвът, както леопардът, както всяка котка, той различаваше отлично в тъмното всеки хълм, всеки храст и предпазливите силуети на хищниците между тях. Но лъвът, разбира се, никога не може да се издигне на такава височина и да види ясната черта между земята и небето — плавно извитата линия на хоризонта: лъвът никога няма да види така близко звездите на Африка. А за Реси, който летеше устремен с лекотата на птица, бяха важни луната и звездите: по тях той се ориентираше и знаеше с точност до минута кога слънцето ще ги избърше от небосвода.
Насрещният вятър не заглушаваше за Реси звуковете на обикновения живот. Той чуваше смеха на хиената, глухото ръмжене на самия властелин на пустинята — лъва, тропота на току-що тръгналия табун от антилопи. Реси разпознаваше мимоходом много нощни тайни — той разбираше дори звуковете, които не може да улови човешкото ухо. Но Реси не се месеше в нощния бит на хищниците. Той се ослушваше: дали няма сигнали за особена опасност, която предупреждаваха за приближаването на кервана от коли…
Когато навлезе в пояса на мъглата, многокрилият летец усети по слабите топли вълни, че е пресякъл шосето и лети покрай брега на река, където в лепкавата тиня писукат готовите да се излюпят от яйцата малки крокодилчета и карат майката кракодилка да разрови с лапи снесените си яйца.
Всички изострени сетива, които се събудиха в Реси, бяха именно в онова особено състояние, което му е необходимо, за да изпълни поръчението и което е наречено с думата „пространствува“. Това е специална работа на най-сложните механизми, от които бе направен новият модел… Да пространствува за Реси означаваше да намери целта, да реши много задачи, да прояви всичките си способности, зашифровани в името на една тайнствена буква „И“ — „И така нататък“…
Реси пространствуваше над нощната пустиня и още отдалече откри кервана на всъдеходите. Той се приближи на голяма височина, а после се спусна ниско и известно време летя над колата на командира, изучава подробно противника, като предварително съставяше и разиграваше като опитен теоретик програмата за действия. Реси сгъна четирите крила и с планиран полет на двете разтворени в стрини плоскости се спусна право надолу.
Пен, който отмерваше на картата разстоянието до шосето, чу пронизителен, рязък, многократно повторен в нощта звук, от който се стресна: сякаш бяха заревали изведнъж всички животни в Африка. Това, което видя Пен отгоре, порази дори него, ловеца, роден в Африка, командира на дузина безразсъдно смели момци.
Животните сякаш побесняха. Слоновете с боеви тръбен рев чукаха с хоботите си по кабините. Ревяха и тресяха въздуха лъвовете. Носорогът сякаш се превърна в жив таран, с един удар направи на парчета страничната дъска на всъдехода. И Пен забеляза още в сивата мъгла едно съвсем непознато същество: то се спусна надолу с дългите си, блеснали в светлината на фаровете крила, и изчезна на фона на черната земя. Пен включи сирената за тревога. Колите спряха. От фургона се изсипаха сънните стрелци.
Блеснаха светлинки от изстрелите. Но куршумите закъсняха. Лъвовете, щраусите, зебрите, носорозите, жирафите бягаха, подгонени от продължителните, нестихващи звукове на тревогата. Със зоркото око на ловец Пен успя да забележи, че на платформата след първите удари на слоновете страничните стени се откъснаха и гигантите слязоха на земята.
— Двама в „жабата“ — изкомандува Пен през микрофона. — Останалите да охраняват колите. Да се включат всички прожектори!
Самият Пен препусна след бегълците към реката, като разви най-голямата скорост. След него скочи леко от платформата и живо заподскача по каменистата почва машината-жаба с двамата стрелци.
— Нашата приятелка змията! — хрипкаво каза Електроник.
И Сергей попита смутено:
— Змия ли? Каква змия?
— Нашата приятелка змията помага на Реси да види шосето в тъмнината. Неговите антени, чувствителни като специалните точки по главата на змията, уловиха слабата топлинка…
На хиляди километри от африканската пустиня, в училището на младите кибернетици, в обикновения кабинет по математика Електроник чуваше отлично далечния Реси. За Сергей той повтаряше всичко на глас, а за себе си пишеше формули на дъската. Сироежкин постепенно разбираше как пространствува Реси над нощната пустиня. Най-после той започна да разбира какво значи тайнственото „И така нататък“ в името на техния рунтав приятел!