— Нашата приятелка котката — със скърцащ глас каза Електроник, като чукаше с тебешир по дъската, и обясни: — В тъмното Реси има стопроцентово зрение като котка. А по очите на котката може дори да се определи точно времето: посред нощ те са идеално кръгли и светят.
Очите на Реси, по-точно, неговото многоочие особено удивляваше Серьожка. Докато костенурката сякаш гледа през зелени очила; кучето, кравата, конят не различават никакви цветове; орелът, щраусът, октоподът виждат като човека; водното конче дели света на син горен край и пъстра долна част, а пчелата ясно различава невидимата част на слънчевата дъга, Реси гледаше разстлалия се пред него свят така, както му беше удобно. Той можеше да го превърне в черно-бял и в обикновено цветен, можеше да съчетае жълто-зелено-оранжевите цветове и да различава недостъпните за човека нюанси. Можеше, пожелае ли много, да види как света около него прелива в най-тънки отсенки, течащ бавно като цветна река, като безкрайна мелодия от цветове, толкова разноцветно-ярки, че на обикновения човек, ако е на негово място, би се замаяла главата. Реси можеше да види всички богатства на слънчевия свят тук, на Земята, а не на поразяващия въображението Юпитер.
Когато Реси летеше плавно над колоната и следеше с две очи всъдеходите, а с третото, невидимото „око на рак“ — въздушната машина на командира, Електроник притаи дъх, като решаваше заедно с далечния разузнавач сложна задача. Но ето, че Реси издаде пробудилия пленниците вик и Електроник подскочи на място, а после рече:
— Това е нещо ново, трябва да се запомни. На пръв поглед — вик за най-голяма опасност, съставен от сигналите на разни животни. Ще направя по-точен анализ после. — И той се усмихна.
— Не се усмихваш за добро! Какво стана там? — Сергей дърпаше нетърпеливо приятеля си за ръкава.
— Животните бягат към реката. Усмихвам се на необикновената информация.
— Бих искал и аз да видя това! А къде е Реси? Какво стана с него?
— Реси ги води след себе си.
— А какво става сега? А сънните стрелци? Хайде де, отговаряй, отговаряй, де!
— Когато веднъж попитали скрипя — спокойно отговори Електроник, — как успява да мести и четиридесетте си крака, той изведнъж отвикнал да ходи. Не ми пречи, моля ти се. Ще ти кажа всичко, което успея да науча. Връзката работи отлично. Спокойствие и анализ… И не отвличай, моля ти се, Реси с излишни думи. Защото той чува и тебе…
Яркото африканско слънце освети речните храсталаци. Птици, гущери, змии, крокодили, насекоми, жаби, костенурки — всичко изведнъж се пробуди; настъпи обичайното време за ловуване, за песни и игри.
И сякаш невидима ръка отдръпна изведнъж тънко сплетената завеса на мушиците; млъкнаха невидимите в мъглата птици. Речните жители се спотаиха и сякаш изчезнаха. В кълбата мъгла, в прохладните води на реката тежко трополеше и се спускаше по стръмното страшно стадо. Заедно със зебрите и антилопите скачаха лъвовете; жирафите бързаха след щраусите; слоновете и носорозите чупеха с трясък тръстиката и се измъкваха на отсрещния бряг. Там имаше защитна стена от храсталаци и заплетени от лианите дървета.
Над бягащите издаваше подканващи викове и летеше крилато рошавият разузнавач. Странните „рога“ на главата му, които отдалеч беше видял командирът Пен, изобщо не бяха рога, а подвижни антени, както у някои мухи. Реси зорко наблюдаваше преследвачите: в горните клетки на ретината на неговите очи бавно се преместват въздушната машина, скачащата „жаба“ — в долните, и Реси определя точно разстоянието до зелените хълмове и скоростта на преследвачите. Пленниците ще успеят. Ще успеят да избягат преди изстрела.
Пен разбираше, че животните ще се скрият в бодливите храсталаци. Но него го вълнуваха не „ловните трофеи“ — той беше уверен, че стрелците ще проследят бившите пленници, — Пен със сдържана ярост следеше многокрилия летец, който отвлече плячката му. Какво беше това — Пен не знаеше, но интуицията подсказваше на ловеца, че пред него сега стои опасен противник.
А този противник дразнеше стрелеца: закръжи със сребристите си крила над бамбуците, сякаш знаеше, че човекът ще приземи аеромобила си.
Колата на командира беше безпомощна в храсталаците. Пен излезе от кабината и почака, докато по склона на хълма се дотътри „жабата“. В довтасалата „жаба“ бяха един от стрелците и оръженосецът на командира — Зузу, който държеше готови за стрелба две електронни пушки.