Пен приземи аеромобила и изтича до фургона при стрелците — да поздрави щастливеца.
Когато се върна при колата, не повярва на очите си. Багажникът със скъпата апаратура бе сплескан от силен удар, сякаш настъпен от слон.
Пен оглеждаше слисан останките от апаратите и мислеше какво да съобщи сега на фон Круг. Без уникалния пеленгатор ловуването с радиокуршуми нямаше никакъв смисъл: машината на фон Круг няма да получи нито един сигнал и господарят много скоро ще се досети, че експедицията е пропаднала.
След половин час колоната с празните всъдеходи тръгна към шосето…
… — Нищо не разбирам от този сандък с опашка. Моделът вече не се подчинява. — Електроник разтвори ръце. — Няколко дни нашият Реси изучаваше и синтезираше миризмите за опасност, дразнение, примамка и забрави главния за един пътешественик знак — чувството за дома. Той дори не слуша моите заповеди. Едва сега Реси се връща.
— Победителя не го съдят! — каза авторитетно Сироежкин. — Например Колумб. Тръгна за Индия, а откри Америка. Никой дума не му каза. А нашият Реси откри Африка! Африка за свободните животни…
Както обикновено приятелите се срещнаха в кабинета по математика и обсъждаха приключенията на Реси. Електроник чертаеше точно формулите на дъската, избърсваше ги и пишеше нови.
— Разбира се, Реси е особена личност и, както е предвидено в основното правило, има свобода на действия — със скърцащ глас продължи Електроник. Но не мислех, че ще прояви такава самостоятелност… Вероятно постоянното усложняване на системата в резултат на натрупалия опит ражда нови свойства, които е невъзможно да бъдат предвидени…
Електроник си мърмореше монотонно и лицето му беше много скучно, почти натъжено. Макар в тези неинтересни научни думи и да се долавяше ново откритие на Реси, на Сироежкин му дожаля за приятеля. Неговият Електроник, математическото светило, не разбира нещо!… Това не може да бъде! Той просто се е изморил от напрежението. Трябва да го развесели.
— Ти искаш да кажеш, че Реси е по-умен от тебе? Глу-по-сти! — Сироежкин се разсмя. — Почакай, той ще се върне, ще го поставим на изпит и ще стане ясно кой е най-добрият в света фокусник и математик.
— Шегата ти не е на място — направи му бележка Електроник. — Когато системата не се подчинява и дава странни резултати, първото нещо е да се разберат тези резултати. Аз трябва да анализирам спокойно всичко.
Охо! „Системата не се подчинявала“! Поставя в безизходица самия Електроник… И той си признава това…
— Браво на Реси! — Не се стърпя Сергей. — Ех, да бях аз на негово място…
Да, Реси е гениална личност… Умее да чува шумоленето на земята, което не може да чуе дори малкото жабче, умее да разбира песента на авлигата, да подражава на рева на слона. Да лети в тъмното, да примамва животните, да вижда всички новости на пустинята…
И да пространствува! Да вижда, да чува, да бяга, да планира, да чувствува, да търси, да намира — всичко това изведнъж, едновременно — какво нещо е, а? Да пространствува в небето, в джунглите, в морето, а утре може би и на Луната, сред звездите!
Всеки човек, реши за себе си Сергей, би поискал да стане такова куче!
— Кой от нас не е прав? — размишляваше Електроник. — Аз съм стопанинът на Реси, следователно моите разпореждания са неоспорими, а той просто не ме слуша. (Не, не искаше разсъдителният Електроник да се превърне в гениално куче!) А Реси може би се мъчи да докаже, че изпълнява задачата на стопанина си, като изхожда от обстановката. Но стопанинът, за съжаление, не разбира това…
— Ще се побърка човек, като си помисли каква страшна неразбория е — махна ръце Сироежкин. — По-бързо решавай задачата си! Прави световно откритие!
— За щастие аз не се паникьосвам, като се сблъсквам с логически безизходици — продължи хрипкаво Електроник. — В такива случаи аз прилагам първата теорема на Гьодел: не всички истини могат да се докажат. И оставям бяло поле в паметта си.
— Ами ако Реси е прав? Ами ако е направил откритие?
— И тогава има изход. Трябва да попитаме професора. На учителя си аз напълно се доверявам.
— Мъдра теорема — съгласи се Сироежкин. — Как го каза — Гьодел ли?
— Велика теорема за непълнотата на формалните системи. Повтарям същината й: не всички истини могат да се докажат. Ако не я знаех и не я прилагах на практика, отдавна да съм прегорял в безсмислени разсъждения.
— Ами професорът?
— Професорът обикновено отговаря: „Благодаря ти, мой приятелю. Ти още веднъж ми напоили, че човек е изобретил машината, а не обратното. Ще трябва да помисля…“ А после изведнъж намира решението. И аз запълвам бялото си поле.