„Реси! — помисли си след тези думи на учителя Серьожа. — Къде е сега той, тази крилато-опашата система? Дали лети за далечна Индия? Или атакува нов отряд от сънни стрелци? Сега нищо не може да се научи за Реси — за успехите му там, докато не се върне Електроник.“
— И така, за формулите — продължаваше математикът. — Според мене най-добре се е изразил за тях знаменитият Хайнрих Херц. Когато разбрал, че светлината е само частен случай на електромагнитните вълни, открити от математика Максуел, той казал: „Не можеш да се отървеш от усещането, че тези математически формули имат независимо съществуване и собствен разум, че са по-мъдри от нас; по-мъдри дори от своите първооткриватели; че ние получаваме от тях повече от онова, което първоначално е било вложено в тях…“
Сироежкин вдигна ръка.
— Кажи, Сироежкин.
— Херц е казал правилно, но той е бил запознат само с първата част от работата на съвременния програмист — заяви решително Сергей.
Шум от учудване се понесе над чиновете. Сироежкин поправя Херц!
— Ако въз основа на формулите построим електронен модел — спокойно разясни Сергей, — той може да даде неочаквани резултати.
— Ти какво, агитираш за конструкторите ли? — подхвърли ехидно Вовка Каролков.
Класът се наежи: вечният спор между програмисти и конструктори, възникнал едновременно с училището на младите кибернетици, спорът за това, кои са по-важни за науката — теоретиците или практиците, учителите или конструкторите на сметачните машини, продължаваше.
Сергей се обърна към съседа си по чин.
— Преди сто години — спокойно отговори той на Професора — още със спускането си във водата потънал заедно с екипажа си английският броненосец „Кейптън“. Потънал само защото лордовете от адмиралтейството осмели опитите с модел на броненосец. Моделът-играчка се преобръщал дори при слаби вълни. А после на дъното отишъл и самият броненосец. И ти знаеш ли, Професоре, каква паметна плоча има в Лондон?
Професора, който не очакваше такъв въпрос, мълчеше. Около него цареше пълна тишина, сякаш внезапно се бе озовал на необитаем остров.
И като гръм проехтя гласът на учителя по математика, който цитираше първия исторически параграф от устава на съвременния кибернетик:
— „Вечно порицание на невежото упорство на лордовете от адмиралтейството!“
От силния смях зазвъняха стъклата. Сякаш заедно с класа се смееха над глупостта си и самите невидими лордове от адмиралтейството. Вечният въпрос за днес беше решен. Сироежкин си седна като победител.
— Ама ти защо така? — рече Вовка Каролков, като се хилеше. — Да ми беше пошепнал на ухото…
— Трябва да се чете, Професоре — каза строго Серьожка. — И не само логаритмичните таблици…
Таратар почака, докато класът се успокои, и отново се обърна към победителя:
— Но ти не довърши, Серьожа. Идеята ти е интересна. А доказателствата?
И Сироежкин отиде на дъската и почна да разказва за сложната биоелектронна система — за онова, което знаеше за Реси. И макар че той нито веднъж не изрече името му, децата почувствуваха, че става дума за някаква необикновена личност: ето я, нахвърлена в уравнения, тя добива плът в електронните схеми, учи се да разпознава образи, да открива целта, формулира понятията си за външния свят, тренира се на математически игри, като изучава полета, движението във водата, гонитбата, пожара, раняването, аварийното състояние, дори земетресението — и запомня всичко. Всеки, който слушаше Сергей, как разказва за следите на паметта, си представяше снежна рисунка на стъкло, или сребриста паяжина, опъната между дърветата, или звездната дантела на Млечния път — с една дума, някаква сложна, мигновено блеснала бродерия — така запомня важните събития паметта на машината и на човека. Хитро сплетените бродерии останаха след обучението и в схемите на Реси, сложен модел, който е длъжен да принесе на света нови важни открития.
— Кой е това? — попита тънък глас, когато Серьожка млъкна.
— Реси — кратко отговори Сироежкин и изплашено пипна джоба си. За щастие транзисторът беше в другата му риза и Реси не чуваше лекцията. — Ще ви го покажа, когато се върне Електроник.
Всички веднага повярваха, че съществува такъв Реси. А Макар Гусев размаха над главата си юмруците-гири и завика:
— Това не е Сироежкин! Веднага се досетих… Това е Електроник. Той е станал прекалено умен!