Сироежкин мълчаливо заплаши Макар и оня с уважение си спомни, че Електроник има железен юмрук.
— Както бях обещал — каза Таратар, — трябва да назначим за асистент Сергей Сироежкин. Но не мога да направя това. Сергей заминава да изпълнява поръчение на научен институт.
— Какво?! — Сергей не вярваше на ушите си.
— Ти още не знаеш — каза меко Таратар. — Сега ще удари звънецът. Иди при директора, той ще ти обясни.
Сироежкин се изчерви и като забрави чантата си, изскочи от класа.
Последното съобщение разтърси класа. Индия, Реси, научно поръчение и всичко това в един час! Беше се вдигнал такъв глъч, че никой не чу звънеца.
— От института по бионика! — тържествено изрече учителят, като прибираше чантата си. — Такива ми ти работи, програмисти-оптимисти!…
А Гусев задяваше приятелите си:
— Я ме пипнете по рамото. Току-що ме потупа сутринта самият академик Сироежкин.
На морския бряг в малкия залив седят на плосък камък момче и куче. Те са отделени от света с подковата на зелени планини, от краката им започва синьото платно на морето. Момчето и кучето гледат спокойно огледалото на залива.
Те се срещнаха тук, на брега. Реси, който отдалеч забеляза познатата фигура, се спусна плавно отгоре на сребристите си крила. В първия момент Серьожка дори се стресна: той не си представяше, че летящият Реси прилича на гигантско водно конче. Крилата безшумно се прибраха, хлътнаха под гъстата козина, Реси пак стана обикновеният Реси, спусна се към стопанина си. Те се разхождаха по горещия пясък и скимтенето на кучето се смесваше с радостните викове на момчето. После Сергей седна с кръстосани крака, и, като гледаше още учудено Реси, каза:
— Ти ли си това, Реси? Как се радвам… Седни до мене. Слушай…
Сергей извади от джоба си листче с бързата поръчка за приятеля…
Него, единственият от хората, които Реси слушайте, го изпратиха като важна личност: Таратар и кибернетикът Светловидов отидоха на летището, а майка му дори се вмъкна в самолета и, като се оглеждаше неспокойно, закопча на колана му тежката ремъчна тока. Когато самолетът забръмча и се издигна във въздуха и през прозорчето се мярнаха далечните, трепкащи във въздуха ръце на изпращачите, Сергей най-после повярва, че именно той отлита да изпълнява отговорно поръчение.
Листчето със задачата за Реси, което лежеше в джоба на Сергей, беше съчинено от професор Громов. По-точно, написано с ръката на кибернетика Светловидов, а продиктувано от самия Громов от далечна Индия. Светловидов, като даваше на Сергей листчето, каза точно така: „Позвъни ми Гел Иванович. Случи се нещо непредвидено: експедиция от морски ловци преследва уникален син кит. Името му е Нектон. Само твоят Реси може да намери и да спаси синия кит. Ти ще му предадеш съдържанието на този лист. Защото Реси слуша само тебе, нали така?“
Сироежкин кимна. Той почти нищо не разбра от формулите на професора, но след обяснението на Светловидов запомни как да чете всеки знак от листа. Срещата ще се състои на брега на морето, в заливчето Тихи, към него по команда на Електроник лети сега Реси…
В южната аерогара, където се приземи самолетът, радиото покани пътника Сироежкин Сергей в стаята на дежурния и там човек с бяла риза и запретнати ръкави, научен сътрудник от морската станция, стисна здраво ръката на осмокласника и го покани в колата си. Той откара Сироежкин в едно крайморско селце, настани го в мъничка бяла къща и домакинята, като нахрани госта, му показа от стръмния бряг как да слезе по тясната ивица на брега до залива Тихи. Меките линии на планините, златният пясък, синевата на морето, която се слива с небесната синева, харесаха на Сироежкин. В прекрасно настроение се спускаше той в залива Тихи, където ще се приземи Реси. Освен това в залива беше определена още една среща.
„Ти трябва да разбереш голямата сложност на задачата, Сергей — подчерта в разговора си Светловидов. — Реси, прекрасният разузнавач на пустинята, този път ще стане морски жител…“
„И така нататък?“… — попита с премижали очи Сергей.
— „Ти си прав: както каза Гел Иванович Громов, на Реси ще помогне именно неговото знаменито «И така нататък». Когато му прочетеш задачата, ще се включат схемите за поведението на морските животни. Но Реси, то се знае, не ще може да плува сам, ще му е нужен опитен водач. Институтът по бионика ни даде в помощ един специалист — млад, но вече опитен дресьор. Неговият делфин ще помогне на Реси. Запомни това име: морският надзирател Дон.“
Сергей и Реси чакаха повече от час. В очите на Сироежкин плуваха кръгове от слънчевото трептене. И ето Реси наостри уши, поизправи се и Сергей видя, че от морето излиза светлокос момък и шляпа по плитчината с плавници.