— Ако Земята се крепеше, както са мислили древните, върху три кита, единият от тях щеше да е Нектон — каза замислено Дон, като си спомни онова, което знаеше за синия кит. — Дори не ми се ще да вярвам, че в наши дни може да има дива ловитба на такъв кит!…
Сергей си представи вилата в Таймер, собственика на „Света на животните“ и мълчаливо кимна.
— Кажи — Дон погледна подозрително към фоксера — твоят Реси ще може ли да следва Бялата бъчва? Чувах за неговите таланти и, разбира се, вярвам на всяка дума на Александър Сергеевич Светловидов, но Бъчвата е бърз плувец.
— Реси има скоростта на рибата-меч и самият е облечен с делфинова кожа — каза с гордост Сироежкин. Само че не се вижда под козината. Това е изобретение на Громов.
— Отлично казано! Авторитетът на Гел Иванович Громов е толкова голям, че вече почвам да се безпокоя за способностите на моята Бъчва… — Дон се засмя и в същия миг свъси прегорелите си вежди. — Но къде е Бялата бъчва? Къде е този непохватен, бъбрив Бъчва?
Дон допря до устни свирката, която висеше на метална верижка. Серьожа не чу обикновеното изсвирване — изобщо свирката не издаде никакъв звук. Дон скочи от камъка. Момчето застана до него, сложи длан над очите си. Зад един гигантски каменен блок изхвърлен преди милиони години от вулкан в морето, блесна сребрист гръб, подскочи делфин и се отправи към брега.
Морският надзирател се хвърли във водата, заплува срещу делфина и извика: „Той е!“ Кучетата, които се разхождаха по пясъка, се спряха и обърнаха муцуни към морето…
Дон посрещна делфина и му подаде ръка, а Бъчвата отвори уста, сякаш се смееше, внимателно стисна ръката със зъби и повлече човека след себе си в морето. Но Дон се изви ловко, прегърна хлъзгавото сребристо тяло и дори изправи делфина на опашката му, като го предизвикваше на борба. В първия момент Бъчвата сякаш се обърка, размаха безпомощно плавници, но после, като издебна сгоден момент, блъсна нападателя с муцуна в гърдите и го повали с един удар на опашката си. При падането Дон се вкопчи за плавника и делфинът като стрела го повлече в прохладния простор на залива. Малко след това плувците се върнаха на брега.
— Какъв е моят Бъчва, а?! — викаше Дон, като излизаше на брега. — Самолюбив, упорит, но затова пък смел! Видя ли?
Сергей кимна. Дон излезе от морето.
— Бъчвата изпълнява с радост всички поръчения, но той е свободен делфин — каза стопанинът. — Той никога няма да се помири с неволята — ще се удави от мъка или ще си разбие главата в някой камък.
Сергей се усмихна съчувствено: Бъчвата от пръв поглед му се стори симпатичен.
— Да не губим време — предложи Дон. — Трябва да ги запознаем… Но твоят Реси знае ли задачата?
— Знае, вече му прочетох формулите. — Сергей извади от джоба си и размаха във въздуха листчето, което му беше дал Светловидов. — Струва ми се, той може да говори по делфински…
— Много умно ти е кучето. — Дон се усмихна. — Разбираш, Серьога, и моят Бъчва е способно същество, но не разбира от формули като твоя Реси. Изобщо за него човешката реч звучи твърде бавно. Той свири много по-бързо и, както се казва, без излишни „думи“. Мъча се да се науча да свиря като него. — И Дон чукна с пръст по свирката, която висеше на врата му.
— Чел съм, че делфините свирят — спомни си Сергей.
— Точно това правех, свирих на Бъчвата, но ти ще излъжеш, ако кажеш, че си чул нещо. Това не е за нашите уши — ултразвук. Чува само Бъчвата. А може би и Реси… Но сега аз трябва да се разбера с него. Скоро ще се видим!
И Дон затича към морето, където го чакаше и безпокойно подскачаше върху вълните Бъчвата, който еднакво добре виждаше и във водата, и във въздуха. Дон доплува до него, легна по гръб и пое с една ръка приятелски подадения му плавник.
Той се върна много скоро, седна на камъка.
— А сега да видим Реси.
— Какво му каза? — попита нетърпеливо Сироежкин.
— Всичко е в ред. Разбрахме се.
— Толкова бързо? За какво?… Моля ти се, разкажи!
— Изсвирих му… — започна бавно Дон. — Ти, Сергей, не можеш да разбереш това: трябва да познаваш моя Бъчва, за да доловиш отсенките на неговата интонация. Свиренето на делфина мъчно се побира в човешки думи, и ти, ако ме беше чул, нищо чудно да си помислиш, че Бъчвата е наш момък, едва ли не твой съкласник, само че в делфинова кожа. Но не е така… Ще рискувам да преведа нашето свирене на обикновени думи, но ти помни, че съм неопитен преводач. Ето разговора ни:
„Бъчва, твоят брат е в опасност“ — изсвирих аз енергично, за да разбере той голямата важност на молбата ми.