Той веднага изсвири повикването към своя брат и моментално ме атакува със сигнали: „Аз не чувам нищо. Брат ми не отговаря. Кой е в опасност? Какво става с него?“
„Той няма да те чуе — отговорих аз сериозно, — той е много далеч, може би на хиляди мили. Но трябва бързо да му се помогне.“
„Аз винаги съм готов да полетя срещу опасността, щом е надвиснала беда и трябва да спася брата си. (Бялата бъчва е с горещо сърце, като всеки делфин, освен това е много смел). Кой е той — афалина, гринда или мой съплеменник белобъчва? — страстно отвърна Бъчвата. — Отговаряй! Само че свири по-бързо. Не губи време“.
„Кит — изсвирих аз, колкото мога по-бързо. — Синият кит, най-големият и силен кит. Хората го наричат Нектон. Навярно ти си чувал за него…“
„А-а, кит… Веднъж видях този грамаден Нектон. Той винаги плува сам…“
„Да, този кит, твой брат по кръв. На него трябва да му се помогне, Бъчво…“
„Ти пак губиш скъпоценни секунди. Човекът, както винаги, е много тромав и многословен. Аз зная какво е кит, зная и Нектон. Какво се е случило с Нектон?“
„Искат да го захарпунят. Плава подводницата «Тон», търси Нектон и когато го намери, ще забие в главата му харпун“.
„Харпун ли? Веднъж видях харпун — това е страшно. Но за тази планина-кит харпунът е все едно като за мене камъчето“.
„Ти си прав, Нектон дори няма да почувствува удара на харпуна. Но когато харпунът се забие в налепената с раковини кожа, Нектон ще престане да е Нектон. Той изведнъж ще загуби свободата си и послушно ще заплува към брега. Там ще го сложат в басейн и Нектон ще почне да се задъхва“.
„Аз отплувам. Аз ще предупредя Нектон“.
„Почакай, Бъчво. Ти, както винаги, си храбър и нетърпелив. Помисли малко как ще предупредиш Нектон: това е кит, той няма да почне да слуша един делфин, просто няма да те забележи“.
„Слушам те внимателно, Дон“.
„С теб ще отплува морското куче Реси. Ето го там, тича на брега заедно с моето куче“.
„Този покрит с козина, тромав и бавен дребосък? Ами че той веднага ще потъне на дъното и аз ще трябва да го спасявам“.
„Не се безпокой, Реси плува не по-зле от тебе. И знае езика на китовете“.
„Тогава веднага на път“.
„Не бързай, Бъчво. Току-що нарече Реси бавен дребосък и веднага след това си готов да плуваш с него накрай света. Запознай се, моля ти се с Реси, поиграй си, виж на какво е способен, посвикни малко с него. Труден път могат да изминат само другари — ти знаеш това“.
„Къде е той, този рошав Реси? Може би ще ми подхвърли с нос топка? Или ще иска да се надпреварваме? Или ще ми улови риба?“
— Това е приблизително целият ни разговор — завърши сериозно Дон. — Той, разбира се, не беше толкова многословен, разговорът продължи минута-две. Но аз нарочно го разказах с подробности, та ти, стопанинът на Реси, да знаеш с кого Реси ще търси Нектон. — И морският надзирател погледна изпитателно стопанина на Реси.
Осмокласникът се почеса по тила. Това се казва задача? А той чисто и просто само прочете на Реси формулите…
— Реси, при мен — тихо подвикна Сироежкин и кучето с един скок се намери до краката му.
Застанал на колене, прегърнал с длани главата на приятеля си, Сергей започна да му обяснява кой е Бялата бъчва. Той говори, говори, но в душата си не се надяваше на силата на бавните човешки думи. В края на краищата извади от джоба листчето и още веднъж прочете гласно важните формули на задачата.
— Това е всичко — пресипнало каза Сироежкин и се изправи на отеклите си крака. — Иди да се запознаеш с Бялата бъчва. Реси, напред!
Реси пред очите на изумения Сироежкин изведнъж започна да дебелее, сякаш го надуваха с въздух; главата и раменете му се сляха в едно кълбо; опашката му завибрира, разпери се като ветрило и се превърна в кормило или лост. Реси тромаво се заклати на кривите си лапи, приличен на мъничък кит, стигна до водата и ловко заплува, порейки с нос вълните и оставяйки подире, си пенеста следа — като малко черно торпедо се спусна да пресече пътя на делфина. Сироежкин въздъхна с облекчение. Дон се качи на камъка, присви очи и почна да измерва скоростта на плувеца.
Срещнаха се по средата на залива — Бялата бъчва и Реси — и известно време плуваха един до друг. После делфинът показа своите обичайни грациозни скокове и Реси, като камъче, което рикошира, заподскача над водата, наистина не така ловко и умело като съперника си. Делфинът заби глава във вълните, показа сребристия сърп на гърба си и заплува в открито море. Реси го последва. Плувците се скриха във вълните…
— Бива си го Реси! — викна Дон.
— Ама и Бъчвата! — подхвана Сергей.