Оставаше да разгадае картата на живота на самотния Нектон. А тя несъмнено беше много заплетена. Защото ако дори погледнеха назад пътя си в морето, той ще изглежда като странно извита нишка — поради теченията, вятъра, бурите, насрещните кораби, които те заобикаляха. Нектон, който познаваше просторите на световния „подводен космос“ по-добре от Бялата бъчва, лавираше в океаните по-хитро и по-предпазливо — по своите китови орбити.
Веднъж Реси и Бялата бъчва попаднаха на стадо черни гринди, които се отбраняваха от акулите. Застанали в полукръг, заслонили с телата си беззащитните си рожби, тези делфини с удари на кръглите си, сякаш надути глави отблъскваха нападателите, тракаха страшно с челюсти, късаха със зъби дяволската кожа на някой заплеснал се хищник.
Акулите не отстъпваха.
С един пресипнал лай, който отекна страшно в ушите на Реси, другарят му се нахвърли срещу акулите; в устата му зъбите не бяха по-малко от тези на пет гринди. Само за миг Реси изпревари Бялата бъчва, срещу който връхлитаха святкащи очи и стотици остри като кама зъби, пъхна електрическия заряд в чувствителния нос на нападащата акула.
Едва ли разбраха нещо в тази кратка схватка храбрите делфини гринди и отчаяният Бъчва. Но всички те пронизително засвириха и така поздравиха победата на Реси. След електрическите удари няколко гърчещи се тела бавно потънаха в дълбочината и ято акули се нахвърли върху своите зашеметени събратя. Кръвожадността е главният закон на морските пирати…
Гриндите, като кимаха с черните си глави, съобщиха с писъци на пътешествениците, че преди няколко дни видели синия кит. Може би в дълбоките пластове още е останала следа от миризмата, ако не са я размили теченията…
Нашите разузнавачи се сбогуваха с дебелите гринди, които приличаха на надутия Реси, и се спуснаха на дъното. Те плуваха в тъмното, без да обръщат внимание на ятата плашливи риби. Бъчвата, когато му се свършеше въздухът, изскачаше на повърхността, а Реси оставаше в дълбочината и кръстосваше там, като поддържаше връзка с другаря си чрез подсвиркване.
Реси попадна на слаба следа на кит, когато Бялата бъчва, който се върна отгоре, му съобщи, че наближава буря.
Те хукнаха по следата като две хрътки и ту губеха едва доловимия дори за носа на Реси китов мирис, ту ненадейно пак го намираха.
Но колкото и да беше увлечен по гонитбата, Бялата бъчва не можеше безкрайно дълго да плува като Реси в дълбокото: дробовете му искаха свеж въздух. И когато Бялата бъчва пак изплува на повърхността, Реси чу вик за помощ. Главният сигнал на делфина, при който бързат да се притекат на помощ неговите събратя, жалната молба за помощ, накара Реси да забрави за следата на Нектон и със скорост, на която само той беше способен, полетя към потъващия си приятел.
По сигнала той определи точно мястото на срещата, в движение подхвана с якия си нос неподвижния Бъчва и една гигантска вълна, точно като оная, която току-що беше ударила делфина в подводната скала, повлече плувците…
След проливните мусонни дъждове е приятно да се пътува из индийските джунгли. Слънцето гали меко, вече не е горещо. Под краката ти — гъста яркозелена трева. Листата на дърветата са златистооранжеви. А на хоризонта блестят с белите си калпаци вечните снегове по далечните планини.
Главният инспектор на резервата Радж Манас излезе с гостите — професор Громов и момчето — на разсъмване. Индиецът, който в душата си презираше всъдеходите и хеликоптерите, с лек поклон предложи да пътуват с неговия любим слон Замба. Инспекторът мислеше, че за да могат да видят и чуят джунглите, най-добре е да вървят пеш или качени на слон. Професорът с усмивка стъпи върху задния крак на Замба, който той предварително беше свил, и, като се хвана за въженцето, се покатери върху широкия гръб на слона, по-точно на дървения самар, прикрепен с ремъци. После Громов подаде ръка на Електроник и Електроник седна до учителя си. Инспекторът Радж Манас, строг и изискан с бялата си чалма, възглави експедицията. Пред него, обгърнал врата на слона с крака, седеше старият керванджия с пръчка в ръка — махаут.
Замба вървеше спокойно, жулеше и стриваше в уста крехките клонки и коремът му къркореше, сякаш там работеше стар мотор. Върхът на единия бивник на Замба беше отчупен. В схватката с дивия свиреп махна, див слон без бивни, но с много силен хобот, Замба поразвали малко красотата на дългите си костени стрели, но затова пък спаси стопанина си.