Те — Сергей Сироежкин и Реси — се запознаха съвсем наскоро.
Този ден Сироежкин се беше върнал от пионерски лагер. Като влезе в двора, захвърли куфара до входа и с всичка сила хукна към училището. Сергей хич и не мислеше, че той, довчерашния седмокласник се връща след летуването вече осмокласник, — сега тичаше към училището. Тичаше към кабинета по математика. При приятеля си — Електроник!
Ето го и кабинета. На вратата — лист от тетрадка: „Без въпроси не влизай! Електроник“.
Сергей се усмихна и отвори широко вратата.
Едно момче, което приличаше много на него, на Сергей, седеше на масата и четеше дебела книга. Сироежкин дори се учуди, сякаш за пръв път беше видял своя електронен двойник: същия чип нос, щръкнали уши, лунички. И се усмихна: колко важно се е разположил Електроник. Няма що — помощник на самия Таратар, на учителя по математика!
— Здравей, Електроник! — викна Сироежкин и сърдечно го потупа по рамото.
Електроник остави книгата, вдигна спокойно глава. И — скочи.
— Здравей, Серьожка! — Електроник стисна ръката на приятеля си толкова силно, че Серьожа смръщи нос и се изчерви. — Какво, свърши ли ваканцията?
— Край! Връщам се завинаги! — Сироежкин сияеше. — Здравата стискаш, Електроник. Така се посрещат приятели?
Те се погледнаха внимателно един друг и се усмихнаха заговорнически: всеки виждаше себе си като в огледало.
— Аз съм ти — каза Сироежкин.
— А ти съм аз — потвърди Електроник.
Всеки ще разбере радостта на Сироежкин, заварил прилежния си двойник в училище. Той си знаеше: Електроник не губи напразно ни една минута. За други, ваканцията е по цял ден футбол, волейбол, къпане, печене на слънце и безделие. А Електроник е бъдещ учен, световен шампион по математика. Цяло лято ден и нощ двойникът на Сироежкин изучаваше книга след книга. Може би е задминал и самия Таратар — нали лятото е дълго.
Като гледаше Електроник, Сергей веднага не забеляза под масата черното рунтаво куче. А когато го забеляза, се учуди. Дори клекна.
Кучето гледаше Сироежкин под надвисналите кичури и не мърдаше. Изучаваше го.
— Какво е това, Електроша?
— Това е Реси — спокойно каза приятелят му.
И макар Сироежкин от пръв поглед да разбра, че рунтавият фоксер е по-силен от дог, боксьор, овчарско куче, по-силен и по-хитър дори от дивото куче динго, имаше още нещо тайнствено у малкия, много спокоен Реси…
— Твой ли е този Реси?
— Моя конструкция.
Сироежкин засия: нима неговият Електроник ще хаби сили за някакво обикновено куче!… Реси — това не ти е нито Рекс, нито Рем…
— Здрасти, Реси! — викна на кучето Сергей.
Реси мълчеше.
— Ти, Сергей, си мой приятел — със скърцащия си глас каза Електроник — и затова от тази минута Реси ще слуша и тебе, както мене.
— Аз — това си ти… — напомни Сергей. — Значи и за Реси важи същото?…
— Чуваш ли, Реси? — попита Електроник и кучето послушно замаха опашка. — Моят приятел Сергей е твой стопанин, както и аз. Неговата дума е закон!…
Реси гледаше внимателно ту Електроник, ту Сироежкин и мълчеше. Сергей почувствува сериозността на поръчката. Но не си даваше сметка колко важна беше тази минута в живота му. Сергей не знаеше още, че пред него стои специална машина, на която не е нужно да повтаряш заповедите два пъти; не знаеше, че машината завинаги ще запомни първото познанство, че думата „приятел“ за нея сега значи повече от всички останали думи — че това е специална, негова, на Сироежкин, парола и че изобщо Реси, това е Реси.
— Здрасти, Реси! — повтори весело новият стопанин. — Здрасти, рошльо!
Кучето погледна в очи Сироежкин, излая кротко и изведнъж подаде лапа.
— Ха-ха, рошльо! — изскриптя Електроник, като наблюдаваше церемонията.
— Ха така, Реси! — засмя се високо Серьожка и задруса косматата лапа.
И именно сега, под масата на учителя, седнал на пода и наобиколен от приятели, Сироежкин повярва окончателно, че всичко, което се бе случило с него през пролетта на тази година, е действителност. Той си спомни: зеленият скат край реката, яркото слънце и право срещу него излиза от храстите един много познат, в същата синя куртка, избягалият от професора Електроник. А след него се влачи по тревата шнур с щепсела за включване в електрическата мрежа. А после този двойник му стисна ръката така здраво, както и сега, и го нарече приятел. Те веднага повярваха в здравото приятелство, повярваха, че ги чакат необикновени приключения.
И сега, като гледаше как се смее приятелят му, Сироежкин си помисли, че са познати сякаш от хиляда години.
А щом имаш при себе си приятел като Електроник, значи занапред ще има много и разни истории.
— Хайде, рошльо, покажи какво можеш! — заповяда Електроник.
Те излязоха изпод масата. Реси подскочи до тавана, два пъти се преобърна във въздуха и се приземи на четирите си лапи.
— Дресирано куче!… — рече изумено Сироежкин. — Знаеш ли, веднага разбрах, че Реси е най-ловкото куче в света. Фоксерите се подават леко на дресировка.
— Куче — това още не е всичко — каза загадъчно дресьорът.
— А какво още?
Електроник заведе приятеля си до дъската. След дългите, неразбираеми формули Серьожка прочете: