— Добре — каза той хрипкаво. — Аз ще зачеркна от паметта си думата „приятел“. Така ще е по-добре. И тебе съветвам същото.
— Ще се опитам — съгласи се Сироежкин, без да спори с другаря си, да не би случайно да му зададе нов неразрешим въпрос, а на себе си каза: „Аз не мога да го зачеркна така лесно…“ — Но все пак ние ще викаме Реси! — Нали, Електроник?
— Тази задача решавам всяка минута — потвърди Електроник: той непрекъснато ловеше сигнали от Реси.
— А ти, Електроник, си съвременен момък! — В гласа на Макар Гусев звучеше уважение. — Какъв беше този танц?
— „Бали-бали“. Избрах този танц, за да се отвлека по-бързо — отговори Електроник.
— И аз прилагам за себе си втората теорема на Гьодел — потвърди Професора. — Само че не така, както Електроник. Щом съм в лошо настроение, веднага потъвам в математиката.
— Всички сте самохвалковци — каза Мая. — Само това се чува: математика, формули, теоремата на Гьодел, а къде е Реси — никой не може да каже. Не обичам фантазьорите, обичам спортистите!
— Долу сухата математика! — с цяло гърло завика Макар Русев. — Да живее силата!
— Така де — продължи Мая и се изчерви, — всички вие разсъждавате прекрасно, а когато се качите в басейна на десетметровата кула и оттам видите близкото дъно, тогава нито една теорема няма да ви помогне: хвърляй се във водата или пълзи обратно.
— Мая е за спорта! — радостно каза Макар и, като се засмя високо, с един пръст подхвана за дръжките три чанти и ги вдигна над главата си.
Електроник погледна Гусев и мълчаливо тръгна към безлюдната беседка-читалня. Приятелите в предчувствие на неочаквано съревнование последваха механичното момче.
В беседката Електроник вдиша стола, хванал го с показалеца си за облегалката. Макар показа коронния си номер: с една ръка вдигна стола за крака.
Електроник отиде до масивната маса. С една ръка спокойно вдигна масата, като я хвана за крака.
Макар, изчервен от напрягане се мъчеше да повдигне масата, като я държеше за двата крака, но само скачаше на място и едва не продъни пода на беседката. Най-после, като обърна масата с краката нагоре, той се плъзна под дъската и, застанал на длани и колене, затрепера с тежкия товар. Електроник спокойно постави обемистия предмет на мястото му и с един жест покани Макар: „Качи се отгоре“. Макар, запъхтян, се качи върху масата и вече се канеше да се кланя на всички страни към зрителите, когато масата заедно с него се вдигна нагоре.
Зрителите заръкопляскаха на атлета.
— Това се казва сила! — викаше Макар и тропаше по масата над главата на Електроник.
— Електросила — уточни победителят, като сваляше рекордния товар.
… Вечерта Сергей седя над учебника. Цял час вече четеше една и съща страница. Геометрията на Вселената не се побираше в съзнанието му. Впрочем, учебникът слабо интересуваше Сироежкин. С всички подробности си представяше рошавия, забавен Реси.
— Реси, чуваш ли ме, Реси? — мърмореше Сергей.
В джоба на ризата му е зашит транзисторът за връзка с Реси. Като поглеждаше в учебника, Сергей барабанеше с пръсти по джоба:
— Ало, Реси, аз съм, Сергей. Чуваш ли ме?
Но Реси не се обаждаше. Може би защото гласът на Сироежкин звучи съвсем иначе: нали се вълнува…
„Ами ако Реси е взел, че е изтрил от своите схеми един ред? Точно оня, където беше следата на паметта за мене, за Сироежкин? А?… Не, Реси не може да постъпи така!… Чисто и просто той сега спи и сънува най-чудни, най-удивителни неща, каквито могат да съществуват само на сън: пясъците на Марс, сивите камъни на Луната, слънчевите дъги на Юпитер. И не чува нищо…“
— Реси, отговаряй!
Такова гениално куче — и да изчезне безследно: Тепърва ще се разбере от какво се е лишила световната наука… Защото със своите способности Реси би могъл да стане знаменитост във всяка работа. Например в шахматната игра — гросмайстор… Дори световен шампион!… Ето на масичката седи международен майстор. Срещу него — рунтавото куче. Кучето обмисля решаващия ход… Мести тура и — мат! Аплодисменти!… Слагат на шампиона лавров венец. Главният арбитър обявява: „Треньорът на новия световен шампион е Сергей Сироежкин!…“
Сергей обори глава на масата и веднага се събуди. Той хвърли учебника настрана, като видя познатото заглавие: „Кривата на Вселената“. Голяма работа! Кривата на Вселената я знае всеки от рождение: и в пещера да се скриеш, и под леглото да се завреш — няма да избягаш от звездите и така и така ще живееш в своята Галактика. Защо тогава да изучаваме всички подробности на кривата: достатъчно е да знаем и да използуваме главните закони!
Сега той ще съсредоточи волята си и ще се добере пай сетне до Реси…