Момчетата чак подскочиха на столовете си. Реси! Сега той е чул името си, сега ще се обади с радостен лай!…
А Громов разказваше как е пространствувал Реси в пустинята, в джунглите и океана, в небето, как е управлявал животните, как птици, риби и зверове са видели в него своя водач. Професорът говореше с най-обикновени думи за Реси и него с усмивка го слушаше цялата планета. Много зрители навярно поглеждаха към своите верни кучета, сравняваха ги с Реси и се опитваха да си представят какъв е той.
Професорът припомни как Реси пазеше животните от сънните стрелци.
Сергей не издържа и с разперени встрани ръце се завъртя из стаята.
— Аз пространствувам в бодливи храсти! — радостно обяви той. — Преследва ме един сънен стрелец в „жаба“. Той вдига пушката. Хайде, командувай, Електроник, командувай де!
— Включи окото на мухата! — заповяда Електроник. — Пази се! Реси, лети!
И Реси с два дълги крака, размахал крила, прескочи стола и тупна на пода.
— Стрелецът не улучи — тържествуваше Реси. — Моят приятел мухата ме спаси… Но аз вече пространствувам в дълбочините. — Сироежкин с един плонж се пъхна под кушетката. — Колко тъмно е тука, почти нищо не виждам… Дори когато изпразвам електрически скатове — добави той, като убоде гърба си в един стърчащ гвоздей. — Ето от мрачния пролом изпълзява някакво чудовище. То извива цялото си тяло! Какво е това?
— Включи окото на лимулуса — подсказа Електроник. — Той различава ясно всички контури.
— Виждам. Това е морски дракон. Огромна змия…
Сергей млъкна: в океанската дълбочина проникнаха печалните думи на Громов:
„Реси изчезна. Не го захапа тигър, не го смаза слон, него начупи горила. Една нощ го отвлече неизвестен емптометър…“
Сироежкин, легнал на пода, разсъждаваше:
— Убийството на елен, дори на малко жабче си е убийство…
— Така е — потвърди Електроник.
— Едва сега разбрах — продължи Сергей, — какво значи да пространствуваш.
— Какво значи?
— Това е да видиш навреме врага. Да видиш врага и да предупредиш приятеля си!… Не отговаря ли Реси?
— Не отговаря — хрипкаво каза Електроник.
„… Като управляваме разумно животинския свят, ние не само ще запазим всички ценности на природата, но ще станем и по-богати — завършваше речта си Громов. — Природата е велик художник и човек, като взема за образец нейните изобретения, ще построи нови машини и уреди, ще се спусне в недостъпните засега дълбочини на океана и космоса…“
— Аз съм Реси — каза осмокласникът и закрачи с дългите си крака. — Аз, машината-кракоход, вървя по сипкавите пясъци на Марс.
Той се пльосна на стола, прегърна с две ръце седалката и заподскача на дървените крака из стаята.
— Чувствувам — каза възбудено той — всеки свой крачещ крак. Как затъва в пясъка и пак тръгва.
— Почакай — предупреди спокойно Електроник. — Това е блестяща идея, но ти нищо не разбра. Може да се измисли всякаква машина — за пясъци, планини, айсберги… Но сега, както каза моят учител, е важно съвсем друго: да спасим всичко живо, за да правим после открития.
— Ех, ти — упрекна го Сироежкин, — не може да оцениш изобретението. Аз чисто и просто исках да кажа: „Долу всички колела!“ — И въздъхна печално: — Какво, не отговаря ли Реси?
Електроник поклати глава.