А щом имаш при себе си приятел като Електроник, значи занапред ще има много и разни истории.
— Хайде, рошльо, покажи какво можеш! — заповяда Електроник.
Те излязоха изпод масата. Реси подскочи до тавана, два пъти се преобърна във въздуха и се приземи на четирите си лапи.
— Дресирано куче!… — рече изумено Сироежкин. — Знаеш ли, веднага разбрах, че Реси е най-ловкото куче в света. Фоксерите се подават леко на дресировка.
— Куче — това още не е всичко — каза загадъчно дресьорът.
— А какво още?
Електроник заведе приятеля си до дъската. След дългите, неразбираеми формули Серьожка прочете:
„Технически паспорт.
Име: Реси — Редчайшая Электронная Собака, Страус И так далее“. (Извънредно рядко електронно куче, Щраус. И така нататък).
— Щраус? — Сироежкин ококори очи.
— Най-добрият бегач в света — обясни Електроник. Сто метра — за три цяло и две десети от секундата. Гледай, — ето формулата.
— Охо! Така не бягаш дори ти! — Сироежкин похвали конструктора и продължи да чете по-нататък.
„Клас: Модел съвременен.
Тип: неунищожим“.
— Чудесно! — въздъхна Сироежкин. — Неунищожим! Не гори, не потъва, не се топи, не се чупи, не се разбива, не получава двойки и винаги е в добро настроение. Така ли?
— Приблизително така. Според най-новата теория на моя учител професор Громов. Това е най-съвършеният модел — отговори Електроник, а Реси, който лежеше до краката му, замаха е късата си опашка.
„Основно правило на поведение — четеше по-нататък Сироежкин — точно изпълнение на заповедите, които дава стопанинът. Самостоятелността и свободата на действия помагат на модела да спазва основното правило на поведение.“
В този пункт Електроник с тебешир записа след думата „стопанин“: „И неговият приятел“. На което Реси утвърдително лавна, сякаш можеше да чете.
Електроник извади от джоба малка метална кутийка и я подаде на Сергей:
— Вземи. Това е транзистор. Сега Реси ще те чуе дори от сто километра. Ти си стопанинът. Ти си приятелят. Аз вече казах това, Реси го запомни. Вземи!
Сергей пое внимателно лекия сребрист транзистор и не можеше да повярва, че е за него.
— Но през лятото аз забравих всички формули, всички теореми, които знаех. Как ще командувам Реси?
— Можеш да го командуваш и с обикновени думи. Реси сам ги превежда на езика на формулите.
Сергей въздъхна облекчено и каза тихо пред сребристата решетка на транзистора:
— Реси, при мен!
С един скок кучето се намери до новия си стопанин и застана неподвижно в краката му.
Сергей огледа внимателно фоксера: щръкнали уши — едното малко по-дълго от другото, умни очи зад рунтавите кичури, опашка, колкото морков. Разтвори мустаците му, надзърна в устата и видя червен език и много остри зъби. Опипа здравите, удължени стъпала.
— Като истинско! — каза възхитен Сергей.
— Точност до последното косъмче — похвали се Електроник.
— И лае.
— Лаят не само кучетата. Могат да лаят чакалите, лисиците хиените, северните делфини и някои риби. Дори врабецът, когато е много ядосан, ръмжи като куче. — Електроник както обикновено знаеше всичко на света и не допускаше неточности в езика на събеседника си.
— Чакай — каза Сироежкин, като бършеше с длан челото си. — Нищо не разбирам, всичко се обърка в главата ми. Нима това, което е написано тук, е за Реси? — Той показа на дъската.
— Аз и така съм до тебе — сериозно отговори Електроник. — Какво неразбираемо има тук? Още в първия ред е казано, чий е този технически паспорт.
— „Изключително електронно куче. Щраус. И така нататък“ — прочете пак Сергей. — Значи и за мене Реси ще е Щраус. И така нататък?
— Разбира се. Ние вече решихме това веднъж завинаги.
— Но нали Реси не е щраус, не е котка, не е делфин, не е врана — продължаваше замислено Сергей.
— Не е делфин, не е врана — повтори Електроник. — Той е всичко това заедно. Реси е Реси, машина със специална конструкция.
— Гениално! — въздъхна Сироежкин. — Как можа да измислиш това?
— Когато всички отидоха във ваканция — почна да разказва сякаш на себе си Електроник, — отначало не знаех какво да правя. Разбира се, четях, занимавах се с изоставащите, подготвих учебния материал за Таратар — всичко това е дребна работа. Отби се веднъж една старица, помоли ме да й намеря изгубения бидон. Намерих го. Позвъни ми Виктор Неделин, знаеш го, от десети „А“. Станало му скучно на Черно море и решил да потренира с мен решаване на задачи. Потренира се и вече не позвъни… Постоянно се отбиваха разни хора. Дойдат, питат: „Електроник ли е?“ — погледнат ме, поклатят глава и си отидат. Та затова окачих на вратата тази табелка: „Без въпрос не влизай“. Без умен въпрос, разбира се…