Реси плуваше плавно под сводовете и изведнъж напипа пролука между гънките на дрехата на статуята. Тесният отвор го изведе навън от каменния капан. Наоколо му пак беше морето.
Остро чувствителните уши уловиха шума от двигателя на диска и на още един непознат кораб — подводница. Те бяха съвсем наблизо. Реси пресметна: накъдето и да заплува сега, не ще може да се отърве от подводницата и диска. Двете условни линии на неговите схеми — линията на живота и смъртта — за пръв път се сливаха в една.
Аварийният механизъм, който се включи автоматично в Реси, непрекъснато биеше сигналите за тревога. SOS на самотния разузнавач бяха приети от „Албатрос“ и оттам му радираха: „Плувай към нас“. Реси се отправи стремително към яхтата. Той прие по пътя си още един ответен сигнал, слаб и далечен, и предаде подробностите на обстановката; размяната на информация продължи само няколко секунди.
На хиляди километри от подводния древен град, в училището на младите кибернетици, в същия момент беше прекъснат урокът по математика. Електроник, който беше на дъската, чу сигнала за бедствие, веднага се откликна на повика, оцени точно опасността. Реси получи съвет: „Свикай всички делфини, китове и акули. Спасявай се с нас, Реси!“ Така каза Електроник, като гледаше учителя си в лице, вместо да говори за строежа на Вселената. И макар Електроник да знаеше от Громов, че преследвачите съвсем не са врагове на Реси, че като се опитват да хванат плувец, те спасяват рядката машина, той не можеше да постъпи другояче: в радостния миг, когато се откликна Реси, дори най-добрият в света математик забрави за всичко на света и се стараеше само да помогне на приятеля си. Учителят не се сърдеше на Електроник: той също се радваше, че Реси най-после се е обадил. А след минута Електроник вече се ругаеше за прибързания отговор и се каеше, че е погубил Реси. Но Реси вече не се откликваше на повиците на Електроник…
Като изскочи на повърхността Реси видя, че „Албатрос“ се отдалечава с пълен ход от него. Плувецът не последва яхтата: той знаеше, че „Албатрос“ не ще може да се изскубне от двата бързоходни кораба.
Съдбата на яхтата бе решена, но морският двубой не свършваше с това. Делфините и акулите внезапно изплуваха от дълбочината и като задминаха корабите, се устремиха от различни страни към самотния Реси.
Никога до този момент капитаните не бяха виждали такова странно морско стадо. В плътно ято като фантастична огромна риба, скрили в центъра рошавия беглец, акулите и делфините се насочиха срещу остроносата подводница.
Подводницата се дръпна, забави ход, за да даде път на стадото. И веднага към „Албатрос“ се спусна подводният диск с искане да заглуши мотора и да спре. Но преди да излезе на борда на яхтата, командирът на диска се свърза по радиото с диспечера на Океана и призна, че Реси пак се е отскубнал…
Известно време Реси плува сред неочакваните си спасители, а после с един отривист сигнал разпусна охраната и се спусна в дълбокото. Най-важното сега бе да изчезне от тези води, да заплете следите си, да намери бързо течение, което да размие всички мириси.
Реси не се плашеше от малкия катер, който безмълвно остана подире му. Реси се надяваше на скоростта си.
В световния Океан има само един кораб, който може да задмине стайера на морето рибата-меч. Дори не кораб, а катер — опънат като стрела, с плавно извитата гърбица на кабината — най-бързоходният катер на диспечера на дълбочините Командор. Много рядко Командора се откъсва от главните си задължения и пуска в ход своя катер: когато на някоя подводница се пръсне атомния котел, когато стане авария на петролните кладенци, когато трябва да се изпрати в болница тежко болно детенце.
Катерът на диспечера се движеше подир Реси. По молба на професор Громов Командора реши сам да се намеси в преследването на бързия плувец. Но той не пускаше още катера на пълен ход, а се любуваше на състезанието между силните машини.
„За свое добро или зло хората са измислили машините — разсъждаваше Командора и управляваше катера. — Ако съдим за мисленето по поведението на машините, то не се отличава от човешкото. Какво бих направил на мястото на този опашат плувец, неволно попаднал под властта на фон Круг? Бих си плюл на краката, по-точно на двигателите и — дим да ме няма. Браво на този Реси: повика на помощ цяло стадо спасители. Не, не бива да се оставя в чужди ръце такова изобретение! Хайде, Реси, напред! Дръж се и не падай духом!“