Командора включи прожектора. В светлинния лъч се мярна бягащия плувец.
Катерът постепенно настигаше Реси, който отчаяно махаше опашка…
„Право казваше Астронавт: скоростта е такава, че ако попадне на пътя някоя невнимателна риба, ще се пръсне като граната… — мислеше си Командора. — Хубав съвет ми даде диспечерът на Космоса! Ако се насочех да пресека пътя на беглеца — а така по-лесно мога да го заловя, — при тази скорост щях да унищожа Реси“.
Този момент Реси запомни завинаги: той престана да е неуловим.
От корпуса на катера изпълзя механична ръка, протегна се към него. Пръстите с поставената на тях мрежа бавно се свиха.
Притихналият пленник решаваше на ум задачата: как да се изтръгне на свобода, когато противникът е по-бърз от тебе.
Реси не знаеше, че пленяването е именно свободата му.
… Няма по-тържествен момент в живота на морския пътешественик от минутата, когато излиза от прозрачното здание и търси с поглед своя кораб. Трима пътници оглеждаха с интерес пристанището. Професор Громов, Електроник и Сироежкин бяха долетели със самолет в крайморския град, за да продължат пътуването си с подводница. Това не беше обикновена морска разходка. Днес е много важен ден, Громов и помощниците му отиват за Реси.
В синьо-зеления простор се поклащат подводниците, в които се долавят познатите очертания на вечните жители на океана, и професорът обяснява на момчетата: това е кораб-делфин, това е кораб-ветроход, а това — кораб-калмар. Мраморните стъпала водят към кея, където големият лайнер „Белият кит“ стои и приема пасажерите. Вътре е като в самолет: кръгли илюминатори, редици кресла с калъфи.
Меко се затварят вратичките. Корабът-кит изсвирва за сбогом, излиза от пристанището, като пори с мощната си глава вълните, и незабелязано за пътниците се спуска в безопасните дълбочини. Сега той ще изплава на повърхността нейде много далече — може би в друг океан, в другото полукълбо на планетата…
Океанският лайнер-кит се отбива по пътя си в подводния град. Именно за там плуват професорът и момчетата-близнаци, чиято удивителна прилика предизвика весело оживление сред пътниците. Громов пише нещо в бележника си. Мястото на Електроник се случи до самия илюминатор, като новак в дълбочините. А Сироежкин, който седи между тях, се върти в удобното кресло и си припомня своите морски приключения.
В изпъкналото стъкло, право срещу Електроник и Сергей гледат муцуните на акули; през илюминатора се мяркат флагове на опашки и крила на плавници; със зелено сияние светят тайнствените жители на дълбочините. Всички те изостават от бързоходния кораб, само някаква грамадна петниста риба, облещила очи срещу ярката светлина, дълго плува успоредно с подводницата. Сироежкин се чувствува „морски вълк“: той беше видял всичко това на морското дъно.
Днес Сергей е приказлив като риба:
— Не си ли се срещал, Електроник, глава срещу глава с акула?
— Не.
— Пък аз насмалко щях да се разхождам на акула. Никак не е страшно! Съвсем дива акула. Ако не беше избягала…
— Има разни акули — отговаря спокойно Електроник. — Пясъчна, тигрова, китова, котешка, бяла, синя, херингова…
— Браво, всичко знаеш!… Сега ми кажи кой е най-добрият спринтьор на морето?
— Катерът на диспечера на Океана. Той настигна Реси.
— Вярно. Катерът на диспечера е по-бърз от рибата-меч. А скоростта в морето е свобода! Виж Реси знае…
— Реси още не е свободен — казва със скърцащия си глас Електроник. — Нещо му пречи да е предишният Реси. Макар че е близо до нас, пак не отговаря на нашите повиквания.
Електроник извиква в ума си Реси и Сироежкин млъква. После шепне пред джоба, където е транзисторът: „Ех, Реси. Ние плаваме към тебе… Чуваш ли?“
— Защо мълчи? — мисли гласно Сергей. — Кажете, Гел Иванович, същият ли си е Реси?
Професорът вдига глава, разсеяно гледа момчетата и кима:
— Външно си е същият. А пък какво си има на ум, ще видим.
— Гел Иванович, ама вие пишете с тъпия край на молива.
— Ах, да… — Громов кима, гледа слисано празните листа и като обръща молива, отново потъва в писането. — Благодаря, че ми каза.
Сироежкин надзърва в професорския бележник. Но нищо не разбира от редиците формули. Може би Громов измисля нова машина, по-сложна от Реси? Реси вече направи световно откритие; скоро той ще е с нас. А науката върви напред…
— Гел Иванович, и бъдещият ви модел ли ще има ново. „И така нататък“?
— Какъв модел?
— Този, дето сега изобретявате.
— Ах, да!… Това е съвсем друго нещо, Серьожа. — Професорът смутено затвори бележника си. Той не искаше на никого да разказва за своите Забраняващи теореми. Той ги беше приготвил за краен случай: може би светът ще може да мине и без такива забрани. — Хайде приятели, да обсъдим как да се държим с Реси…