— Толкова по-добре. Господин Ури е задържан на яхтата „Албатрос“, когато… ъ-ъ… как да го кажа по-меко… когато си присвояваше чужди ценности.
— Може би пиратите са роднина на господин Командора? Или намерихте притежателите на древните кораби? — мрачно иронизира Мик Ури.
Командора се обърна рязко:
— Според Кодекса на Океана древните потънали кораби принадлежат на държавата. Вие заедно с вашия господар ще отговаряте по цялата строгост на закона.
— Трябва да се докаже… — измърмори Ури.
— Така че господин Ури няма какво да губи — продължи високо Командора, без да обръща внимание на репликата на Ури. — Освен ей това куче…
Рошавият фоксер седеше спокойно до краката на Ури. Той дори не помръдна, сякаш не ставаше дума за него.
— Той е мой. — Мик Ури дръпна ремъка. — И за ваше сведение моето куче се казва Индекс…
— Това е Реси! — каза звънко Сироежкин и се огледа. — Така ли е, Електроник? Така ли е, Гел Иванович?
Професор Громов и ученикът му мълчаливо гледаха Реси.
— Реси, при мен! — заповяда Сироежкин и направи крачка напред.
— Не приближавай — дрезгаво предупреди Ури.
— Решавайте сами — Реси или Индекс. Аз не съм ви съдия. Подводният плувец е заловен от мене по молба на професор Громов. Преди това аз никога не съм го виждал — Командора се отдръпна встрани.
В тишината на залата прозвуча слабо жужене — Електроник даваше тихо команди за Реси. А след жуженето — гръмовит лай; Реси се озъби и започна яростно да лае бившите си стопани. Мик Ури едва възпираше кучето за повода.
— Какво ви казвах! — ръмжеше Мик Ури. — Можете да се махате оттука. Толкоз. Докато сте здрави и читави.
— Оттук няма да излезе никой без мое разрешение — каза твърдо Командора.
И сякаш в отговор на думите му Реси разпери с трясък прозрачните си крила и като се изскубна от ръцете на учудения Ури, излетя до самите сводове. Всички вдигнаха глави към синия таван, а помощниците на диспечера скочиха от местата си. За пръв път в Центъра на Световния океан хвърчеше такова необикновено същество.
— Продължавайте връзката с корабите! — заповяда Командора на помощниците си. И после се обърна към Ури: — Усмирете го. Пречи ни да работим.
Ури само се усмихна, като наблюдаваше шегите на своя Индекс.
— Той не ни слуша — измърмори Сироежкин. — Електроник, че как може така? Дон, ти поне видя какъв послушен беше. Можеш ли да го познаеш?
Дон кимна, а Електроник каза със скърцащ глас истината:
— Той ни е изключил от паметта си.
Гел Иванович Громов следеше летящия Реси. После извади от джоба си бележника, написа нещо на листче, откъсна го и го подаде на Електроник:
— Прочети го.
И докато Електроник с монотонен висок глас изговаряше формулите, професорът с удоволствие наблюдаваше как Реси постепенно се снижава и прибира крилата си, как се превръща в обикновено куче, как той меко скача отгоре на четирите си лапи и отива при Мик Ури, предпазлив, недостъпен — още не Реси, но вече не и Индекс.
Командора се обърна към професора:
— Виждам, вашият урок не беше без полза. Благодаря ви много.
— Засега да. Но не забравяйте, че в нашия спор участвува още един събеседник.
— Кой?
— Манфред фон Круг.
Фон Круг, който беше седнал до пулта на машината, разбира се, не чуваше името си. Като получи от Индекс сигнал за опасност, той включи екрана и започна да наблюдава борбата на модела с неизвестния противник. На екрана двете точки сновяха в затворено пространство, означаващо зала, подводен дом или кораб за дълбоко плаване. Ясно е едно: Индекс се мъчи да се изскубне на свобода, за да стане пак неуловим. Фон Круг натискаше бутоните на електронната машина и опитваше разни варианти на играта. Той бе готов да пожертвува помощника си и яхтата „Албатрос“ с всичките й находки, стига само да спаси Индекс. С такъв универсален модел може да започне всякакво ново предприятие на празно място…
Когато Мик Ури доведе от Индия стоманения капан, докторът най-напред се зае да промени паметта на Реси. Върху машината бяха съсредоточени електрически мълнии. Реси излезе от стоманения сандък с други закони на своите електронни схеми и главни сигнали за него станаха: новият господар, неговият помощник, голямата електронна машина. Отсега нататък Круговата машина му даваше команди от разстояние на хиляди километри; понякога към нея се присъединяваше самият господар или помощникът. И толкоз.
Индекс изпълняваше задачите пак така добросъвестно, както и преди — от върха на носа до опашката това беше едни точен механизъм и в постоянно променящия се модел на паметта му никога вече не се появиха картини от предишния му живот. Когато го заобиколиха подводните кораби и опасността възроди в схемите някаква стара връзка, той, като послуша съвета на Електроник, ни за секунда не си спомни своя предишен господар, както впрочем и истинското си име. И като отговаряше на повикването „Индекс“, Реси доставяше удоволствие на фон Круг.