— Вие, бъдещи програмисти, трябва да знаете, че човечеството през своята история неведнъж се е отказвало от световния си егоизъм. Спомнете си: някога хората бяха установили, че Земята не е център на Вселената, че живеят в периферията на Галактиката и самият земен живот не е никакво изключение. Веднъж ние стигнахме до заключението, че не само човек може да мисли, и създадохме автомати, като им придадохме почти човешки черти… Може би именно в това да е прогресът?… Извинявай, Електроник, че говоря в твое присъствие, но ти помниш историята на човечеството не по-зле от мене… Ето например Реси: той зададе на нас с Електроник доста много задачи, докато не оценихме неговите постъпки. Реси още веднъж потвърди неограничените възможности на човека. А по-добре от мене може би ще ви обясни всичко самият Електроник.
Таратар покани помощника си на дъската.
Електроник застана до Реси, взе тебешира, изпусна бърсалката. Като я вдигаше, незабелязано погали кучето. Опашката мръдна в знак на дружба.
Реси гледаше черната дъска под рунтавите кичури козина.
— Ще ви дам примери от самостоятелните действия на Реси, когато той пространствуваше над пустинята — започна сериозно Електроник и се усмихна. — Ще кажа откровено, че не можах да ги разшифровам веднага…
Класът притихна. Сам Електроник, най-добрият в света математик, ученикът на професора, асистентът на учители — и току изведнъж си признава слабостта.
Пък този Реси наистина е умен, изобретателен, непобедим.
Един могъщ ум в космато тяло!… Ура за неуловимостта, хвала на неунищожимостта!
Тебеширът чукаше по дъската. Бързо скърцаха писците. Куп редица от формули се трупаха в тетрадките.
Не пишеше само Макар Гусев. Беше впил поглед в тайнствената сила на Реси, мъчеше се да не изпусне ни една дума. Той си представяше, че е непобедим атлет като Реси, но разбира се, човек. Тайната на силата витаеше около него във въздуха — стига само много да я пожелае, да напрегне цялата си воля, а формулите — не са беда, ще ги препише после от приятелите.
— А какво ще стане с Реси? — попита нетърпеливият Макар и прекъсна Електроник.
Електроник отговори, като продължаваше да чука с тебешира:
— Той ще покаже своята система за управление на животните. Канят Реси на служба директорите на два резервата.
— Охо! — Макар размаха победно тежкия си юмрук. — Честна дума, много ми се ще да вляза в неговата кожа!
— Дори ми е трудно да си представя бъдещите приключения на Реси — потвърди с хрипкав глас Електроник.
Учителят и професорът се спогледаха.
А програмистите се засмяха и за минута откъснаха погледи от тетрадките.
Таратар се наведе към Громов и тихо каза:
— Въображение… Удивително! Но в какво тогава е разликата?… — И не довърши въпроса си.
— Да си призная, съвсем забравих, че на Електроник е нужно въображение — шепнешком подхвана професорът. — Благодаря, че ми напомнихте. Вероятно главната разлика на човека от машината е умението му да задава въпроси, на които никой не може да отговори…
Електроник, без да допише уравнението, се обърна към професора.
— Вие казахте, — прозвуча резкият му скърцащ глас, — че аз ще мога да задавам неразрешими въпроси? За неоткрити още закони?
И Електроник, който повтори по свой маниер думите на професора, твърде късно разбра, че си е поставил неразрешим въпрос.
За да не изпадне в безсмислица, за да се отвлече от мъчителните разсъждения, той почна да се клати, да танцува пред дъската, като тананикаше модния ритъм:
— Е-е-е, бали-бали… е-е-е, бали-лей…
От учудване Таратар засумтя като носорог. През цялата си педагогическа практика учителят за пръв път виждаше да се танцува при черната дъска.
— Ти си на урок! — сурово напомни учителят, като пресече с жестове смеха на класа.
А Громов с нескрито любопитство гледаше своя танцуващ ученик.
— Е-е-е…
— Сам ли измисли музикалния предпазител срещу неразрешимите въпроси? — попита професорът.
Електроник кимна и цял се разтресе.
— Не е най-добрият. След урока ще си поговорим с тебе за изкуството, за силата на волята и, най-после, за въображението.
Електроник веднага млъкна, удивен от това колко лесно може да се намери изход от мъчителното положение.
— Извинете — каза дрезгаво той — Аз навярно използувам лошо втората теорема на Гьодел. Ако разрешите, ще продължа обясненията.
Електронното момче погледна към спокойно стоящия Реси и почна да пише уравнения, „изобретени“ от неговия четирикрак приятел.
А Сергей Сироежкин поглеждаше ту старателно пишещия Електроник, ту спокойния Реси и си мислеше:
„Удивителна личност е този Реси. Тепърва ще има да пътешествува по света. Ще покаже своето тайнствено «И така нататък».“