Така се роди Реси, любимецът на целия институт.
— Значи ти си изобретил Реси? — попита Сироежкин, като изслуша приятеля си.
— Не. — Електроник поклати глава. — Идеята не е моя. Но моят учител веднъж каза: „Мислите, които ми хрумнаха, бих могъл да превърна поради непрактичността си в едно обемисто съоръжение. За щастие моят ученик, който обладава точност и здрав разум, успя за една нощ да разглоби всички прибори и да построи тази твърде малка, прекрасно функционираща машина.“
— Аха, щом е казал така, значи ти си конструкторът! — настояваше Сергей.
— Не бързай с изводите — предупреди го Електроник. — Аз отдавна, отдавна бих могъл да построя куче. Но какво щеше да е Реси без новите формули? Глупава черна кутия с опашка — и толкоз.
— На мене ми изглежда умен — каза Сергей.
Впечатленията бяха толкова много, че Сироежкин забрави да уточни какво значеха неразбираемите думи „И така нататък“ в името на Реси.
На другия ден след запознаването на Сироежкин с Реси приятелите отидоха в института, където, както загадъчно беше казал Електроник, трябваше да се състои поредната тренировка на модела. Сергей очакваше, че ще идат на спортната площадка или на някоя просторна алея, ще отмерят там сто метра и Реси ще ги вземе бегом за общо учудване, за три цяло и две десети от секундата. Но те отминаха лехите с едри есенни цветя, изкачиха се по мраморното стълбище и почнаха да тичат между дебелите колони, сякаш съвсем бяха забравили защо са дошли в тази сграда, когато ги прекъсна един познат глас:
— Драго ми е да видя тази дружна компания.
Професор Громов с удоволствие наблюдаваше играта на децата и кучето. „Всички сме едни и същи в детството — помиели си Громов, — обичаме да тичаме, да се блъскаме, да окачаме, да викаме. Малките еленчета скачат по поляната, катеричките прескачат от дърво на дърво, видрите се хлъзгат по лапи върху първия лед, дори глупавите патици, без да мърдат, се носят заедно с бурното течение — тази особена радост от движението, от скоростта, от наслаждаването на света. Ето шмугват се двамата между колоните, лае кучето и на всички им е добре“.
Но урокът си е урок, времето на голямата електронна машина е разпределено по часове и Громов е принуден да повика приятелите.
— Чудя се само как Реси ви различава — шеговито каза професорът. — Ето какво може да направи една случайна фотография в описание. Едва бяхме направили по тази фотография Електроник и вече се появи оригиналът, та всичко обърка… Виновен съм, няма да човъркам миналото, можеш да не се мръщиш, драги програмисте. Впрочем, Електроник, имай предвид, че ти си единственото електронно момче, което се смее. В нито една машина в света още не са вложени емоции. Учените не знаят до какво ще доведе това. Може да се каже, Електроник, ти си първият опитен образец и ние със Сергей отговаряме за всички последици. Моля те да се отнасяш към себе си колкото може по-критично…
Гел Иванович Громов въведе приятелите в машинната зала, покани ги да седнат в креслата пред разноцветните бутони на пулта.
Реси видя направения му знак и покорно легна на пода.
— Командвай — каза професорът и подаде на Електроник изписан лист. — Ето условията на задачата. — Самият той остана прав зад гърба на Сироежкин. — Сега, Серьожа, ще почне игра на гонитба: преследвач и преследван. Много увлекателна, с разни хитрости, но разбира се, математическа игра. Ще се опитам да ти обясня едно-друго, ако самият аз разбера.
Електроник защрака бутоните, за да въведе условията в машината, и в същия миг зажужа някакъв странен звук на комар. Громов кимна към Реси и Сергей се досети, че Електроник, без да губи напразно време, много бързо чете задачата на механичното куче.
Те се разбираха отлично едни друг — конструкторът и неговото творение. Електроник можеше да дава команди на Реси с думи, цифри или формули — с пълен глас, шепнешком и дори като мълчи, на ум: техните миниатюрни предаватели работеха на една вълна. Разбира се, това не значеше, че Реси разбира всички думи на човешката реч и че в едно прекрасно утро можеше да проговори… за хубавото време — ако беше така, Реси навярно нямаше да го наричат Реси, а другояче. Но ако Серьожа дадеше команда на кучето: „Реси, моля ти се, вземи от масата синия том със съчиненията на Бурбаки и го отнеси на Електроник, а на мене донеси топката от пинг-понга“ — Реси веднага изпълняваше молбата, защото специални механизми вътре в него превеждаха обикновените думи на езика в математически символи и после в сигнали, които мигновено намираха в схемата на паметта му нужната информация — това, което хората наричат с думи „син“, „вземи“, „топка“. Транзисторът, който му подари Електроник, Сергей заши в джоба на ризата си. Сега в целия свят само двама можеха да командват Реси от разстояние — Електроник и неговият приятел.