Выбрать главу

Честно казано, Сергей не успя да улови всички тънкости на гонитбата, която ставаше на малкия екран, макар че Гел Иванович старателно обясняваше хода на събитията. Но главното беше ясно: светлата точка е преследвачът, вместо него мислеше огромната умна машина, а тъмната точка в центъра е Реси, който не искаше да го хванат. Реси беше самото спокойствие, той нито веднъж не погледна към екрана. Но неговият механизъм работеше напрегнато и решаваше сложна задача; сигналите от Реси отиваха по тънка жица към машината и се отразяваха на екрана. Двете точки дълго се гониха във вътрешността на някакъв цилиндър, изкривен и извит като чудна раковина на мида или като фантастична звездна спирала, и това заплетено пространство означаваше гора, поле, морски дълбочини или самия космос, — но жертвата никак не се даваше на преследвача, все хитруваше, извърташе се внезапно, само и само да не попадне в опасната покрита с тъмна сянка зона на преследвача, където той можеше лесно да я настигне.

Сироежкин си спомни, че някога така в състезание с обемистата машина се е обучавал и Електроник. Професор Громов е седял до пулта и е давал на ученика си различни задачи; ако Електроник сбъркаше, ако направеше неправилен ход, професорът натискаше бутона: стоп, грешка! Електроник за миг запомняше грешката и никога вече не я повтаряше… И ето сега на пулта е не Громов, а неговият бивш ученик. И професорът спокойно наблюдава не само Електроник, но и новото му изобретение.

— Отличен резултат — каза Громов, — макар две-три извивки в движенията на Раси да бяха излишни. Мисля, че Реси ще ги запомни и следващия път ще е по-умен.

Сергей беше приклекнал и галеше с ръка победителя. „Интересно — мислеше си Сергей, — а в едно истинско преследване ще може ли да избяга от преследвача? Или аз гледах само една математическа шега?“

— Учи се, Реси! — поучително се обърна Електроник към своя ученик. — Още няколко урока и ти ще учудиш всички с ловкостта и скоростта си.

— Реси ще завоюва света! — каза разгорещен от внезапното хрумване Сироежкин.

— Светът е много сложен — уточни Електроник. — Но нашият Реси е гъвкава система, той може да се ориентира в променящата се обстановка.

— Ти говориш скучно. Реси е роден за подвизи. Иначе защо трябваше да го изобретяваш?!

— Проверка на новите схеми — нима това е малко? Ами самият аз…

— Ти си друго нещо…

Те преминаха от машинната зала в лабораторията, защото времето им беше изтекло и мястото при пулта заеха хора от института. Громов не се месеше в спора на нашите приятели, разхождаше се от край до край из стаята и повтаряше любимите му Шекспирови думи:

Има много нещо на света, приятелю Хорацио, което не са сънували дори мъдреците…1

После те гледаха телевизор и това също беше урок за Реси. Една чужда телевизионна станция излъчваше откриването на зоологическа градина в далечния западноевропейски град Таймер. Телевизионните камери, поставени на хеликоптери, показваха огледалото на езера с жерави, патици, фламинго, застанали неподвижно на скалата диви кози, участък от африканска степ с бягащи антилопи, кротко стадо от слонове, дремещи в зелена горичка.

Дикторът обяви, че ще говори собственикът на най-голямата в Европа зоологическа градина „Светът на животните“ доктор Манфред фон Круг. Докторът стоеше в групата на парадно облечените гости и именитите съграждани и с тих глас говореше пред микрофона:

— През последните сто години на Земята са изчезнали над сто вида ценни животни. Хората никога вече не ще могат да видят бързия индийски гепард, с който са ходили на лов махараджите. Не ще погалят доверчивия ленивец, няма да чуят пеенето на морските сирени, които са запленявали спътниците на Одисей. Сега на планетата са останали четиристотин тигри, седемстотин леопарда, двеста кашмирски елена, сто и дванайсет африкански носорога и шестдесет и два индийски. Те също са застрашени от измиране — в последните кътчета на охраняваната природа, в резерватите, в зоологическите градини, и нашите потомци може би ще знаят за тигъра само от фотографиите.

— Мрачна картина нарисува фон Круг — каза тихо Гел Иванович. — Човек може да си помисли, че той наистина се е загрижил за бъдещето…

вернуться

1

В превода на Валери Петров тези стихове от тракедията „Хамлет“ гласят така:

Да, има по земята и небето неща, Хорацио, които нашта нещастна философия не е дори сънувала!

— Бел. NomaD.