— А вие познавате ли го? — попита Серьожа.
— Срещали сме се на заседания на Международния съвет за опазване на животните…
— В наше време — продължаваше фон Круг, заел с тъмните си очила почти целия екран — в наши дни, когато пролетта идва в градовете без песента на птиците, без първите кокичета под дърветата, градските деца неосъзнато тъгуват за природата. Те искат да видят животни, да чуят пеенето на птици! В този „Свят на животните“ — докторът махна с ръка и посочи живописните врати на зоологическата градина — сред обикновените носорози, гамадрили, чапли има и особени животни. По своето поведение и външен вид те не се отличават от живите си събратя. Науката успя да продължи живота им за дълго време, като замени някои органи и тъкани със сигурни механизми и материали. И след десетилетия нашите внуци ще идват в „Света на животните“ да се возят върху гърба на камилата, да се смеят на дяволитите шимпанзета, да рисуват тигър от натура.
— Ура! — завика Сироежкин. — Да живеят вечните тигри!
И млъкна, като видя, че Громов клати глава, а Електроник седи неподвижно.
— Ние посочихме възможния път за опазване на редките животни и работата на ония, които охраняват и ценят природата, е да го приемат или отхвърлят. Вратите на моите лаборатории са отворени. Както и вратата на „Светът на животните“.
— Възмутително! — каза високо Громов. — За своите опити той погуби десетки редки животни.
— Погуби ли? — измърмори Сироежкин, без да разбира нещо.
А Електроник педантично повтори:
— Десетки ценни животни…
Професорът включи видеотелефона и набра номера.
— Слушам ви, Гел Иванович — каза един човек с резки бръчки на лицето.
Сироежкин позна академик Немнонов, който беше говорил пред учениците.
— Николай Николаевич, гледахте ли новото откритие на фон Крут?
— Гледах. Нашият общ стар противник — усмихна се Немнонов.
— Това, което направи той — пламенно продължи Гел Иванович, — противоречи на елементарната етика на един учен. Той дори не поиска мнението на Международния съвет.
— Да си кажа право, и аз не очаквах, че фон Круг ще премине в атака толкова бързо. Вашите предложения?
— Протест в Съвета за опазване на животните… И още, аз срочно пиша и ще публикувам статия за вредата от подобна теория. И накрая ние трябва да се срещнем и да обсъдим подробно всичко.
— Добре, Гел Иванович. Още довечера.
Екранът изгасна, но професорът не можеше да се успокои. Той се разхождаше из стаята, беше забравил за момчетата и се обръщаше към самия себе си:
— И мене си ме бива: не успях на време да завърша статията. Сега и на едно дете е ясно, че това, което обещава фон Круг, прилича по-скоро на машина, отколкото, на живо същество…
Гел Иванович — каза високо Сергей, — ами това — И Сироежкин изразително погледна към Реси.
Громов се спря, усмихна се, като разбра недовършения въпрос.
— Реси си е Реси, а тигърът си е тигър загадъчно отговори той. — Ти никога ли не си виждал тигър?
— Не-е.
— Не си. На него само мустаците му да знаеш какви са!… — Очите на Громов бяха сериозни, дори прекалено сериозни. — И още един въпрос, драги Сироежкин: може или не може да се запазят на планетата тигрите…
Приятелите изтичаха в институтския двор.
— Реси, напред! — изкомандува Електроник.
И черното куче прескача високия храст, за един миг изтичва до другия край на двора, скрива се във вратата.
— Реси, назад! — спокойно казва Сергей, като знае, че кучето го чува отлично с транзистора. Ако ще да е на сто километра и повика Реси, той ще довтаса тичешком.
Реси се връща при момчетата, сяда до краката им, гледа ги в лицето. Какво повече? То никак не се е изморило, хълбоците му не се вдигат, езикът му не е изплезен.
— Реси, отнеси писъмцето на професора. — Електроник подава лист хартия. — Забравих да му кажа довиждане.
— Реси, при мен! И аз забравих…
Громов им маха през прозореца и шеговито казва: „Ах вие, деца, ах вие, зверчета…“
През живота си доктор Громов беше създал много механизми, но винаги се стараеше да превръща неживото в живо, а не обратното. Понякога му се смееха, че се увлича по изработването на играчки — той не се обиждаше, защото знаеше, че тези модели са не по-малко ценни от големите машини. Неговата пеперуда летеше винаги към светлината; червеният лисугер с най-правдивите в света очи се стараеше да докаже, че се движи най-бързо от всички; бъбривият папагал говореше на четиридесет езика… Громов си спомни за всички „свои деца“ и му стана жал за тях: те твърде старателно изпълняваха задачата си, като доказваха неговите, на Громов, нови идеи. Вярната пеперуда, която винаги летеше към светлината на нощната лампа, веднъж беше привлечена от пламъка на голям пожар и не се върна… Почти всички модели се бяха счупили и сега са забравени, но схемите им влязоха в книгата по кибернетика — играчките свършиха работата си за науката. Остана Електроник, а сега ето и Реси. Твърде сложни механизми. Какво ще му подскажат те на него, на Громов, и на другите учени? Трудно е да се предвиди…