— Моля ви, господин Тейн казва приглушеният му от стъклената преграда глас, — пуснете ме да вляза.
Виждам друга сенчеста фигура да се шмугва в зеленчуковата градина. Има и трети, от другата страна на къщата, който, без да се крие, преминава точно пред кухненския прозорец. Следователно трима от тях ако не са повече — всеки момент ще нахлуят през фоайето на долния етаж на къщата.
Изтичвам обратно до фоайето. Когато минавам покрай входната врата, виждам дръжката да се върти. Качвам се на бегом до спалнята и затръшвам вратата. Пръстите ми обхващат дръжката в търсене на заключалката. Само че такава няма.
Отдолу се разнасят гласове:
— На горния етаж е — казва някой. В спалнята.
Как, по дяволите, са разбрали това толкова бързо, недоумявам аз. Оглеждам стаята, в която се намирам. Вентилаторът на тавана е разбит и камерата в него вероятно не работи повече, но виждам поне два други подозрителни предмета. Комбинацията от радио и часовник на нощното шкафче на Либи — непонятно обемисто устройство с марка, която ми звучи на китайски, но не познавам. Лавицата е книги… във всяка от които може да има камера или поне микрофон. Сграбчвам телефона от вилката на скрина. Пръстите ми, мокри от дъжда, избарабаняват 9–1–1.
Чува се сигналът за повикване, щракване и после глас. Мъжки, с руски акцент.
— Господин Тейн, моля ви, вслушвайте се. Сега ще влезем в стаята. Не искаме никой да пое…
Трясвам слушалката обратно на вилката и отстъпвам крачка, сякаш руснаците могат да се докопат до мен през нея. Оказва се, че няма защо да прибягват до магия, защото могат да го направят по старомодния начин. Който се състои в това, че дръжката на вратата се завърта и вратата на спалнята се отваря.
Изтичвам до вратата на верандата и я дърпам, за да се плъзне в отворено положение. Вратата е тежка и заяжда в релсата, но успявам някак да я отворя достатъчно, за да се измъкна през нея. Отвън, под дъжда, я дърпам обратно, за да я затворя. Взирам се в спалнята през мокрото от дъжда стъкло. Двама мъже минават, без да бързат, покрай леглото и се оглеждат.
Верандата, на която стоя, е малка — място, достатъчно за два шезлонга и стъклена масичка. Шест метра под нея е застланият с плочи двор и басейнът. Няма спасение.
— Тук… — казва един от руснаците и го виждам от другата страна на стъклото да ме сочи спокойно с пръст, сякаш споделя с колега къде е забутал плик с документи върху бюрото си.
Руснаците се насочват към мен. И двамата са грамадни мъже, мускулести, с тела буквално стиснати в мокри дънки и тениски. По-големият избутва вратата 5–6 сантиметра, вкарва пръстите си в процепа и обхваща с тях ръба.
— Господин Тейн… — започва той.
Сграбчвам на свой ред вратата и с всички сили я блъскам да се дозатвори. Тежката рамка се забива в пръстите му, разнася се гадно изхрущяване и той изкрещява.
Качвам се на перилата, макар обувките ми да се плъзгат по мокрия цимент, и се изправям, балансирайки върху ръба. На шест метра под мен са плочите на двора. Пороят ми пречи да виждам добре и едва се ориентирам. Което е добре, като се има предвид какво смятам да правя.
Скачам.
Продължителен грациозен скок с изпънати ръце и крака, които за момент се оказват над главата ми. Предполагам, красив скок.
Забивам се в хлорираната вода, която изгаря носа ми, пръстите ми докосват дъното, после тежестта на тялото ми се прехвърля върху китките с такава сила, че за миг се изплашвам дали не съм си счупил ръцете. Изскачам на повърхността, изправям се и установявам, че не само съм жив, но и нищо ми няма.
Оттласквам се от дъното — мокрите ми дрехи тежат като ризница — прехвърлям се през ръба и стъпвам в двора.
— Долу е — извиква глас над мен. Поглеждам нагоре и виждам надвесен през перилата руснак. Той е як, жилав, трениран и роден хищник. Но не е скачач. И не е самоубиец. Навежда се още повече и се взира в мен.
— Алексей! — извиква руснакът, предполагам на велосираптора, който е някъде на долния етаж. — Той е отзад, при басейна!
Минавам през портичката, озовавам се странично на къщата и продължавам към мерцедеса на Либи.
— Виждам го! — крещи за мен глас. Чувам тежки крачки по чакъла и задъхано дишане или по-скоро сумтене.