Показвам му пачка влажни двайсетачки и му давам указания как да стигне до блока на Аманда.
40
Когато пристигаме, Аманда не си е у дома.
Лягам на прага в коридора пред апартамента й изтощен и измръзнал. Заспал съм. Събуждат ме кънтящи крачки по стълбището, после дрънчене на ключове и накрая Аманда се надвесва над мен, но не особено изненадана да ме види, сякаш няма нищо по-естествено от това да се прибереш у дома и да завариш шефа си свит на кълбо пред твоята врата.
— Джим — проговаря тя, — защо си легнал на земята?
— Нямаше легло.
Кляка до мен и взема ръката ми. Гласът й е нежен.
— Ела. влез. — И ми помага да се изправя на крака. Отключва вратата и я избутва навътре с рамо. В апартамента й цари кучи студ, но нали на нея така й харесва. Климатикът в прозореца бръмчи.
Полага ме на дивана и аз се свличам върху възглавниците.
— Господи, колко е студено — измърморвам.
— Сега ще го спра.
Отива до климатика и го изключва. В стаята изведнъж се възцарява благословена тишина.
— Заключи вратата — казвам й аз.
— Да, добре — примирително отвръща тя с тона, който използваме спрямо умственоболните. Отива този път до вратата, заключва я отвътре и се връща при мен на дивана. Докосва ме по рамото. — Защо си толкова мокър?
Не й отговарям. Вместо това й съобщавам:
— Трябва ми място, където да остана, Аманда.
— Разбира се.
— Стана нещо с Либи.
— Либи…? — После си спомня. — А, жена ти. Какво стана с нея?
— Отвлякоха я.
— Отвлякоха? — За първи път виждам блясък на съмнение в погледа й. — Не разбирам, Джим. Кой… отвлече жена ти? — Запъва се на думата „отвлече“, сякаш трябва да се насили, за да я произнесе.
Вземам ръката й.
— Слушай… трябва да ти кажа нещо.
Позволява ми да държа пръстите й, но те са отпуснати. Вяли…
— „Тао Софтуер“ е параван — обяснявам аз. — Използван е от мафиот. Той пере наркопари. Взема пари от едно място и ги…
Спирам. Сега, когато искам да го обясня, разбирам, че нямам представа за какво приказвам. Какво точно се опитват да направят руснаците? Не мога да сглобя правдоподобна схема — финансова, правна, логистична — която да звучи логично и да обяснява какво правят в „Тао“ руснаците. Перат пари? Продават дрога? Не е вярно нито едното, нито другото. Но защо тогава е въвлечен Гул Гедросян?
Мълчанието ми се проточва и аз завършвам неубедително:
— Добре, няма значение, важното е, че Либи работи за тях. Работи за престъпници.
— Ясно — казва Аманда. Но няма какво да й е ясно. Долавям в гласа й безпокойство. Погледът й отскача до вратата, сякаш премерва разстоянието, ако й се наложи да се спасява с бягство. Със закъснение осъзнавам, че сигурно се тревожи да не съм направил нещо на Либи. Може би се пита дали не съм я убил.
— Аманда — казвам аз и пускам ръката й, — има един мъж… престъпник. Той е руснак. Убил е Чарлз Адамс, убил е и Дом Вандербек. Опитва се да ме накисне. Иска да направи така, че да изглежда сякаш аз съм сторил тези неща. Не съм сигурен защо. Казва се Гул Гедросян. Не знам защо прави…
Но спирам. Аманда е пребледняла. Смъква се напряко на дивана.
— Познаваш го… разбирам аз.
— Да.
— Но откъде?
— Той беше.
— Беше? — но се досещам в мига, в който съм изрекъл думата. Той е взел Аманда, когато е била малка. Той я е затворил и довел в тази страна. Той е човекът, извършил непроизносими неща с нея.
— Той беше — повтаря тя. Поглежда ръката ми. Взема я в своята, поглежда и нея. — Виж…!
И слага ръката си върху моята.
Има само девет пръста. Кутрето й липсва. На негово място има гротескно изглеждащо червено обезобразено чуканче… също като моето.
41
Прави ми чай. Вземам керамичната чаша и я обхващам с длани.
Забелязвам, че ръцете ми още треперят.
Сяда до мен на дивана. Преоблякла се е. Вместо дрехите, с които идва на работа, носи мека ленена риза и чифт протрити дънки. Тежкият кок е отпуснат и дългите й медноруси кичури са паднали свободно върху раменете й. Няма го грима, лицето й е чисто. Изглежда по-възрастна. Но и по-хубава.
— Ще ти разкажа какво зная — започва тя. Според някои хора той е бивш офицер от КГБ. Според други е бил полковник в армията, командир на някакъв отряд, който е разпитвал затворниците в Чечения. Но съм чувала и други истории.
— Какви истории?
— Че бил религиозен. Смятал се за бог. Или че е ненормален като вашия Чарлз Менсън.
— А как изглежда?
— Не съм го виждала. Не познавам човек, който го е виждал. Мъжете, които ме отведоха, също не са го виждали. Те работеха за някого, който работеше за друг, а той работеше за трети. — Тя вдига чуканчето на кутрето си: — По този начин маркира собствеността си. Всеки, който работи за него, който му дължи пари или е приел услуга от него — той му взема пръста. Сигурно ги съхранява някъде. Това е като дамгосването на говедата.