Тази нощ под светлината на свещите, възбудена след току-що завършилия секс, в очакване на прилива на емоции, Аманда сякаш е извън времето, сияеща, лицето й е оживено, тялото й е напрегнато и просто трепти като струна.
Тя разопакова малък пакет, загърнат в тоалетна хартия, в който има люспи жълтеникав кристал, приличащи на сол, и пълни с тях лулата. Държи я внимателно и опитно за разширяващата се стъклена шийка. Щраква бутановата запалка и оставя пламъка под лулата близо минута. Вътре в стъклената глава нещо започва да пука и нагоре се извива бял дим. Подава ми лулата. Вземам я и нагрятото стъкло ме опарва, но аз не трепвам. Слагам мундщука в устата си и вдишвам.
Кашлям — химическа кашлица — и промърморвам:
— О, да… мамка му… да, да.
Истината е, че за това няма думи. Това е блаженство. Това е каквото чувстваш като дете в ръцете на майка си и според мен е същото, което усещаш, когато умираш, когато решиш най-сетне да си дадеш почивка. Това е покой, това е усещане, че всичко е наред и че светът може да продължи да съществува без прякото ти участие.
Откога не съм се чувствал така? Години…?
Тежестта се вдига. Грижите за кариера и брак, за безопасността на Либи, дори за руската мафия и Гул Гедросян — те са просто издухани като насекоми под лунната светлина, виждаш ги само за миг като блещукащи отражения и после ги няма.
Удоволствието преминава на вълни през мен. Това е оргазъм без край.
Аманда взема лулата от мен и я поднася до своята уста. Наблюдавам очите й… начина, по който зениците й се разширяват до черни копчета като на кукла. Тя се отпуска странично, без да изпуска горещата лула и без да обръща внимание на болката.
— О, боже… — прошепва и не съм сигурен дали стене или го призовава.
Обръща се към мен и ме целува. Езикът и устата й имат горещ химически вкус на изветрял ментол.
Характерното за кристалния мет — най-важното нещо за него — е, че искаш да се чукаш. Това е единственото нещо, което можеш да правиш добре, докато си под влияние на наркотика, и единственото, което искаш да правиш.
Помня първия път, когато опитах мет. Бях сам в хотел на командировка. Запалих, вдишах и започнах да изживявам оргазъм след оргазъм. Сякаш някой беше щракнал ключ и бе забравил да го върне в началното му положение. Отворих лаптопа си, влязох в порносайт, пуснах си клип и само след минута мастурбирах. После пуснах клипа отново и отново се изпразних. След това трети път, после четвърти…
Това е метът. Това му е ефектът. Гигантски оргазъм се стоварва върху теб отново и отново и просто не смогваш да се празниш. Искате ли да знаете защо хората ползват кранк, макар да ги убива? Защото всяко следващо изпразване е десет пъти по-сладко от предишното. Е, сега вече знаете…
Лежа заедно с Аманда в апартамента й, на леглото й, и самата представа за времето и за неумолимия му ход напред изчезва. На нейно място идват приливите и отливите на удоволствието. Когато отново идвам на себе си — след минути или след часове, не знам — Аманда седи до мен на матрака. Гола е и косата й блести от пот. Използва някаква метална шнола за коса, за да изчисти главата на лулата. Запалва я отново. Този път няма място за учтивост и тя я слага първо в своята уста, за да вдиша лакомо. Виждам оргазма й. Тялото й потреперва пак и пак и тя шепне:
— О, боже… о, боже…
Когато свършва, вземам лулата от нея и засмуквам. После забавям всичко и не знам какво се случва. Два часа по-късно се свестявам гол в леглото й, в ръцете й.
43
На сутринта, когато слънцето ме събужда, не я намирам до мен в леглото. Откривам я в мъничката й кухня да пържи бекон в тиган.
— Позвъних в офиса — весело ми съобщава тя, — и ги предупредих, че ще закъснея. Как мислиш, дали шефът ще има нещо против?
— Не, ако разделиш бекона си с него.
Приближавам се до нея. Гол съм. Тя е по боксерки и бяла тениска. Видът й е изморен с тъмните кръгове под очите. Аз едва ли изглеждам по-добре от нея. Вкусът в устата ми е като на контейнер за боклук, главата ми пулсира като сигнална ракета.
— Какво ще правиш? — пита ме тя и като вижда, че не я разбирам, уточнява: — С жена си.
И картината от вчера изплува отново в съзнанието ми: бурята, подслушвателните устройства и камерите в офиса и дома ми, руснакът съсед, писъкът на Либи, черната лимузина, с която я отвеждат.