Няма отговор. От мястото, където стоя, не виждам в клетката на Даръл. На лицето на Ранди се изписва объркване. Той се пресяга през преградната стена и започва да рови с ръка. Когато я прибира, стиска в нея чифт слушалки.
— Ей! — разнася се безтелесен глас. — Защо не си го начукаш?
Ранди произнася в посока на съседната клетка:
— Джим иска да види демо. Можеш ли нещо да скалъпиш?
Изсумтяване.
— Демо? На скапания ни продукт? Този пич с всичкия ли си е?
Усмивката на Ранди се свлича от лицето му като напукана стара боя.
— Джим е до мен — тихо съобщава той.
— О… — изскърцват колелца на стол. Над хоризонталната преграда се показва глава като на прерийно куче, изпълзяло от дупката. Хлапе — няма начин да е на повече от 23 — с дълга коса на кичури и бледа кожа, издаваща, че не е виждала слънце, ме поглежда и се усмихва.
— Искаш демо?
— Би било добре — обяснявам аз.
Дай ми десет минути — и без да чака съгласието ми, се отправя с пружинираща походка през клетъчната ферма.
Ранди ме поглежда и обяснява извинително:
— Програмист е. Добър…
— Дано — въздъхвам аз.
Десет минути по-късно Ранди, Даръл и аз стоим в некомфортна близост един до друг в малка стая без прозорци. Цари атмосфера на първичен страх, която според мен се излъчва от Даръл.
Пред нас има дълга дървена маса, опряна до стената. В центъра на масата е сложен стар, невпечатляващ с нищо компютър „Дел“, към който са свързани LCD монитор и прашна клавиатура.
Тримата чакаме мълчаливо вторачени в екрана, докато компютърът се влачи през безкрайния процес на зареждане на „Майкрософт Уиндоус“.
— Замислял ли си се някога — разчупва мълчанието Даръл — колкото време прекарваме в наблюдаване компютрите да заредят? Говоря за всички нас, като общество.
Ранди го пронизва с поглед.
— Стотици човекогодини — невъзмутимо продължава Даръл. — Тотално прахосани. Пулим се в началния екран. За това време бихме могли да построим катедрала. Или да изцерим рака. Или да пратим човек на Марс.
— Сигурен съм, че Джим не желае да слуша размишленията ти, Даръл. — Тонът на Ранди не оставя съмнение кого би искал да види в кабината на първия пилотиран полет до Марс.
Даръл свива рамене:
— Поддържам разговора.
След цяла вечност компютърът издава приятелски тон, за да ни извести, че е готов за използване.
— Добре — казва Даръл. — Ако позволите…? — Той потрива ръце една в друга, пристъпва пред клавиатурата и кърши пръсти като загряващ за изпълнението си концертиращ пианист.
Започва нещо да въвежда. На екрана се показва прозорец. Прозорецът е сив, неукрасен, без професионалното излъчване, задължително за софтуер с търговско предназначение. На него с най-обикновени главни букви е написано: „ТАО СОФТУЕР — ГЕНЕРАЦИЯ 2.0 — УСЛУГА ПИ СКАН — АЛФА РЕДАКЦИЯ SVN КОМПИЛАЦИЯ 1262“.
Даръл започва да обяснява:
— Ето за това става дума. Първоначалното име беше услуга за сканиране на пасивни изображения — Passive Image Scanning Service. Дейвид хвърли двайсет бона за брошури и тогава някой забеляза, че съкращението е P.I.S.S. [3], така че трябваше да изхвърлим брошурите на боклука и да напечатаме нови. Така сменихме и името.
— Умно — одобрих аз.
— Сега я наричаме за по-просто „Пи Скан“. Мога ли да покажа как работи?
Ранди слага ръка върху рамото на Даръл и го стиска, струва ми се, в опит да каже на протежето си да спре, за да му позволи да поеме от тук нататък. Но Даръл не долавя подобни намеци. Едва не изкрещява:
— Ей, пич, ще ми направиш дупка!
Ранди не му обърна внимание. Без да разхлабва захвата си, но вперил поглед право в мен, казва:
— Искам да заявя за протокола, че това е много ранна алфа-редакция[4]. Пълната функционалност не е довършена и в този си вид програмата най-вероятно няма да работи.
— Разбрано, Ранди — успокоявам го аз.
Той замълчава — явно обмисля дали не е разумно да изпълни още един рунд на измиване на ръцете, покриване на гъза и минимизиране на очакванията. Решава, че не се налага. Кима на Даръл и казва:
— Действай.
— Добре — казва Даръл и започва да говори бързо и възбудено: — Както е написано, това е генерация 2.0. Първа генерация беше пусната преди две години и се получи съвсем прилична. — Той внезапно спира, сетил се за нещо. Обръща се към мен: — Ей, Джим… ти нали знаеш какво прави програмата?
Не съвсем. Може да ви изненада, ако научите, че директорът рестартер рядко се вълнува от продукта, който дадена компания прави. Той не е технолог, не е програмист и не е търговец. Специалността му — продуктите, за които му пука — са компаниите. Когато на място пристигне директор рестартер, проблемът обикновено е по-голям от конкретен продукт, редакция на софтуера или оплескана от търговците кампания. Проблемът е в самата компания. Това е като да си доктор на пациент, чието тяло е разяждано от множество ракови тумори. Концентрирането върху отделен орган е безполезно. По-важното е да се подобри качеството на останалите дни живот или да се направи така, че всичко да продължи по-дълго…
4
Пред-алфа/алфа/бета — фази в разработването на софтуер за търговски цели. На фаза „алфа“ започва тестването на софтуера по различни методики — бяла, сива или черна кутия — от друг софтуерен екип. Достигането до етап „черна кутия“ се нарича алфа версия. По принцип алфа версиите могат да бъдат нестабилни и да доведат до срив на програмата или загуба на данни. На етап бета-версия програмата вече е със завършена функционалност и се предоставя безплатно на бета тестери за изпитания в реални условия. — Б. пр.