— За да ме наблюдават.
— Да ви наблюдават?
Отивам в дневната, която вчера беше натъпкана със записващо оборудване и редици телевизори с плоски екрани върху стената.
— Виждате ли? — триумфално посочвам малките дупки в мазилката, където са били монтирани носещите планки на телевизорите.
— Какво да видя?
— Дупките… Там им бяха мониторите.
— Господин Тейн, мисля, че трябва да напуснем тази къща. Първо, нямам съдебна заповед, и на второ място… — той свива рамене. — Ами на второ място, тук е празно!
Хваща ме за рамото и ме изкарва насила от къщата, като затваря вратата зад нас. Озоваваме се обратно в пещта.
— Ето какво, господин Тейн… — започва той. — Искам да съм честен е вас. Защото ми харесвате. Наистина. Което адски ме изненадва. Не съм сигурен какво точно става и нямам представа защо ме извикахте. Но ще ви кажа нещо. Днес ми се струвате малко… особен.
— Казвам ви самата истина. Хората на Гул Гедросян отвлякоха жена ми.
— Знам — казва той. — Само че тази бележка внушава друго. — И ми посочва бележката от Либи.
— Мислите, че ви лъжа?
— Не знам какво да мисля. Мисля, че миришете много лошо и че очите ви са червени като на дявол. А вие какво бихте си помислили на мое място за човек с вашата предистория?
Преди да мога да му отговоря, телефонът му иззвънява. Изважда го, поглежда кой го търси и вдига пръст към мен, че прекъсваме за малко.
— Трябва да приема разговора — казва и натиска бутона. Да…? — Пауза. Да, тук е. Черен мерцедес? — Нова пауза и той изслушва онова, което му разказват.
— Да, ясно. Как се казва? — Слуша и кима мълчаливо.
— Добре… Мисля, че идеята е добра. Ще дойдем.
И затваря. Поглежда ме замислено.
— Къде е колата на съпругата ви, господин Тейн? Онзи разкошен нов мерцедес, който й купихте?
На път съм да отговоря „Оставих го на автогарата на „Грейхаунд“ във Форт Майърс“, но нещо в лицето му и тонът на гласа му ме карат да се въздържа.
— Не съм сигурен — отговарям аз. — Нямаше го в алеята, когато дойдох тук.
— Е, намерен е — съобщава ми той. — На остров Пайн. — И ме поглежда съсредоточено. — Проблемът е, че в него е имало трима души. Двама мъртви мексиканци на задната седалка и проститутка с прерязано гърло в багажника.
45
— Мексиканците са от „Цета“ — обяснява Мичъл, подкарвайки импалата си, за да се влее безмилостно в трафика на магистралата „Кростаун“. — Бандите „Цета“ се сформираха в Калифорния, но днес са навсякъде, господин Тейн, включително в Маями и Тампа. Та дори и Форт Майърс.
Седя отпред до него. Мичъл шофира безгрижно, хванал волана с дясната си ръка, и ме поглежда през няколко секунди, за да проследи реакцията ми на неговата лекция по гангстерска социология. Кимам вежливо, но под комбинираното въздействие на снощния мет, скорошните емоции с откриването на видеокамерите в дома ми и последващото им изчезване съм готов да изхвърля сусаменото десертно блокче в скута му. Слагам си предпазния колан. Мичъл продължава:
— Обикновени бандити, пуснати на свобода преди три седмици от Райфорд. Ако ми позволите да съм прям, не са голяма загуба за Флорида.
— Какво им се е случило?
— Какво им се е случило? — поглежда ме той странично. — Няма да ви лъжа, господин Тейн. Мисля, че ще се наложи да смените тапицерията на колата си.
— Който го е направил, се е престарал с тези омбрета. Предполагам, че са искали някаква информация от тях. Бедните нещастници не са имали никакъв шанс. — И той поклаща съжалително глава. — Виж, с момичето историята е по-интересна. Особено в светлината на онова, което ми казахте. Подробностите ли искате, или само най-същественото?
— Без подробностите.
— Според моя колега, който ми се обади по телефона той впрочем е част от групата за Гедросян, за която ви казах — момичето е било проститутка от Лае Вегас. Но не съвсем проститутка. За нея може да се каже, че е работила за Гедросян и е обслужвала най-скъпите му клиенти. Струвала им е по 10–15 бона на нощ. Господи, господин Тейн, какво, по дяволите, може да прави една жена, което да струва такива пари? Не ми отговаряйте… — вдига той предупредително ръка съм мен. — Както и да е, казва се… казвала се е… Даниел Даймънд. Чували ли сте за нея?
— Как бих могъл да познавам курва от Лае Вегас?
Поглежда ме закачливо, сякаш иска да ми каже „А защо да не познавате курва от Лае Вегас“? Но на глас подхвърля само:
— Допуснах, че след като сте били клиент на Гедросян, може би сте я срещали. — Не захапвам стръвта да се обадя и той продължава: — Та… реших да отскочим и да я видим. Така със сигурност ще можете да ми кажете познавате ли момичето. Не са я измъчвали, ако това ви безпокои. След това двамата е вас можем да отидем в офиса ми и да попълним формуляра.