Излъгвам:
— Знам какво прави продуктът. Но бих искал да го чуя от теб, с твои думи.
Да помолиш програмист да ти опише софтуера си със собствени думи е като да поискаш от посивял морски адмирал да ти разкаже за любимата си морска битка: ще последва точно описание на морските маневри на врага, положението на слънцето в небето, силата и посоката на вятъра в платната и още ред подробности, интересуващи един-единствен човек от присъстващите.
Затова нека ви резюмирам изложението на Даръл.
Продуктът на „Тао“ принадлежи към софтуерната категория, наричана „разпознаване на пасивно изображение“. Това е засукан израз да се каже онова, което тя прави, а то е съвсем просто: разпознава лица. Идеята е да покажеш на компютъра снимка и той да ти каже на кого е снимката.
На думи е просто. Само че „Тао Софтуер“ и татенцата инвеститори са похарчили над двайсет и два милиона долара за създаване на „Пи Скан“. Дори и след тази планина от пари продуктът продължава да страда от два основни проблема.
Първият е технически — програмата не работи. Или за да бъдем справедливи, работи донякъде… понякога. Поне така описва нещата Даръл. Той не обяснява подробно какво означава „понякога“, нито как е възможно една програма да „работи донякъде“, но аз схващам, че по същество точността на „Пи Скан“ силно зависи от качеството на подадената й снимка. Дай й добра снимка — чиста и на фокус — и тя ще ти върне точен резултат. Дай й размазана снимка, такава, която не показва лице анфас, направена с треперещи ръце или на лошо осветление, и идентификацията няма да е така точна. Казано с други думи, огромното мнозинство снимки на човешки същества от планетата Земя няма да бъдат обработени правилно. Това — признава Даръл — може да е недостатък.
Вторият проблем с „Пи Скан“ — и този вече не е технически — за мен е също толкова сериозен, колкото и първият, може би защото от мен се очаква да бъда „бизнесменът в стаята“. Никой тук няма представа как този продукт може да прави пари. Програмата била родена в изблика на ентусиазъм, съпровождащ изгряването на социални мрежи като френдстър и фейсбук. Всички на света започнали да се надпреварват да публикуват личните си снимки в интернет, правейки ги по този начин публично достояние. Няма ли да бъде интересно (или поне така си мислели в заседателната зала на „Тао Софтуер“, сигурно под влияние на дима от канабис, просмукващ се под прага на вратата), ако има компютърна програма, способна автоматично да идентифицира всекиго по снимката му? По този начин ще можете да търсите снимки на себе си, на вашите приятели или членове на семейството ви без значение с чий фотоапарат са снимани или кой ги е публикувал онлайн. Хубава идея и интересна при това… ако не беше онази дребна и досадна подробност, че никой не желае да плаща за такава услуга.
Това са основните моменти в пространното описание от Даръл на продукта, който той и инженерите на „Тао“ създали. Той продължава още известно време за красотата на най-новия алгоритъм на „Тао“, как той транслира пикселите на снимката в 1024-битов, а не 128-битов хаш[5], как алгоритъмът на „Тао“ можел да размести по възлите на решетка сканирано изображение с разделителна способност 1/10 от милиметъра… След като ми разказва всичко това, бърборейки монотонно в течение на цяла вечност, той се обръща към мен и предлага:
— Нека ти покажа.
Дори софтуерът да не заработи, вече, чувствам огромно облекчение най-малкото заради това, че Даръл е спрял да дърдори. Ранди вероятно изпитва същото, защото го виждам да кима енергично, досущ като кукла с тресяща се глава, висяща над арматурното табло на някой стар очукан „Додж Ел Камино“.
Даръл чуква няколко клавиша и на екрана се появяват редици умалени изображения на цветни снимки, все едно взети от годишника на гимназиален випуск. Разпознавам сред множеството лицата на служителите на „Тао“.
— Избери една — предлага ми Даръл.
— Добрее… — съгласявам се аз и посочвам една от снимките: — Тази.
Това е Розита, едрокалибрената служителка от кухнята.
5
Хаш — крайният резултат от преобразуването на големи масиви данни с променлива дължина в число с фиксирана дължина. Този метод се използва за бързо търсене в големи бази данни, откриване на дублирани записи и т. н. За целта градивните блокове на масива данни се кодират числово, а след това се преобразуват със специални хаш функции в число в определени граници. — Б. пр.