Сексът е бърз и груб — днес няма никаква романтика, само отчаяние. В момента на кулминацията съм отвратен от всичко: от собственото си тяло — с кръвта по ръцете и лицето ми, от Аманда, която, преди да ме яхне, се бе притиснала в мъртвец с пръсната глава, за да му отнеме запаса от дрога.
Вземаме душ заедно, измиваме от себе си кръвта и спермата, които изтичат през сифона като лош сън в светлината на зората.
Обратно в стаята тя коленичи пред джинсите си, които са все още мокри от кръв, и изважда пластмасовия пакет, който открадна от самоубилия се. Идва с него при мен на леглото. Посипва щипка жълти кристали в главата на стъклената лула и започва да я нагрява отдолу със запалката. Кристалите се изпаряват в бял дим. Аманда завърта ловко лулата, продължавайки да я донагрява равномерно от всички страни. После всмуква от дима. Усмихва ми се и ми подава лулата и запалката.
Знам отлично, че не трябва да го правя, особено след всичко, което се случи. Но се успокоявам, че скоро ще се откажа. Не днес обаче. Само не днес.
Щраквам запалката и нагрявам черната пепел, полепнала по нея отвътре. Вдъхвам. Има вкуса на прегорял пушек, като през студена зима, но почти веднага усещам прилива на вълната удоволствие, негата, спокойствието и щастието.
След няколко минути отново правим секс и този път не изпитвам отвращение. Продължаваме по същия начин следващите няколко часа, като не мислим за нищо друго, освен да се чукаме. Прекъсва ни иззвъняването на мобилен телефон,
Отнема ми малко да го намеря — оказва се в джоба на панталона ми и след това да дойда на себе си и да си спомня къде се намираме. Събирам мисли, колкото да мога да отговоря на позвъняването.
— Ало? — казвам аз, опитвайки се да звуча нормално, което напоследък ми се удава все по-трудно.
— Пристигнах, Джими — съобщава ми глас. И тогава си спомням: аз бягам от източноевропейски гангстер и от някого, който се представя за агент на ФБР, а съпругата ми е мъртва — една жена, която всъщност не се казва Либи.
Гласът в слушалката е като забита в реалността котва, която ме тегли обратно, и той принадлежи на Гордън Крамер, единствения човек на земята, на когото имам доверие. Това, че той е и човекът, на когото тържествено съм обещал никога повече да не докосвам дрога, ми се струва ирония, която дори аз съм в състояние да забележа, макар и в това си ненормално състояние, докато гледам стъклената лула на пода до мен.
— Гордън?
— Добре ли си, Джими? Събудих ли те?
— Не. — Зад мен Аманда ме докосва по рамото. Обръщам се към нея, слагам ръка върху микрофона и шепнешком й обяснявам: — Един приятел.
Аз съм на летището — съобщава ми Гордън. — Ела да ме вземеш. Ще наемем кола и ще се пръждосаме по дяволите оттук.
— Той уби Либи, Гордън.
— Кой?
— Гул Гедросян. Уби Либи.
Мълчание. После със съвсем тих глас:
— Мамка му, Джими. Не знам какво да кажа… Съжалявам.
— Тя през цялото време е работила за него. И не се е казвала Либи. Била е… друга.
Ново дълго мълчание, той обмисля. Обикновено това е моментът, когато следва да изръмжи в телефона:
— „Да не си започнал пак, Джими? Защото ми звучиш, сякаш си изтрещял!“, но този път, странно, не казва нищо. Чувам само дишането му. Накрая проговаря и гласът му е по-загрижен, отколкото когато и да било досега:
— Просто ела на летището — казва той тихо. Дава ми номера на полета си. — Ще те чакам при лентата за багаж. Ще измислим какво да правим.
— Наблизо съм — казвам му аз. — Ще дойда след няколко минути.
— Чакам те.
Когато затварям, Аманда ме пита:
— Къде отиваме?
— Ние? — поглеждам я аз. — Ние не отиваме никъде. Това прозвучава гадно и подозрително, съвсем не както съм искал, затова допълвам: Нека отида сам. Така ще е по-безопасно. Ще го доведа тук.
— Кой е той?
— Казва се Гордън. Приятел ми е. Можем да му имаме доверие. — Оглеждам стаята. — Но ми направи една услуга. Оправи леглото. И скрий кранка — той ми е надзорник.
50
Навивам маншетите на панталона си, за да скрия кръвта по крачолите. Минавам забързано през фоайето на хотела, за да не може никой да ме разгледа добре. Все пак е рано сутринта и фоайето е празно, с изключение на нощния дежурен, който май не забелязва нищо необичайно в мъжа с кървясалите очи и зловещите петна по крачолите. Изглежда е виждал и по-страшни неща.