— Аманда — казвам, — кой беше онзи мъж на стола?
— А, той ли? — отговаря тя с безразличие, което ме ужасява. Пак не се обръща към мен. — Слаб човек. Клиент. Така и не можа да се издължи.
— Бил е Джим Тейн?
— Да — потвърждава тя.
— А жената, с която живях? Онази, дето ми беше съпруга?
— Либи — казва тя мрачно.
— Не се е казвала Либи.
— Вярно — съгласява се тя. — Работеше за теб. Ти й обеща да помогнеш на дъщеря й, ако се справи добре със задачата.
— Добре?
— Ако успее да те убеди.
— Не се справи добре — спомням си аз.
— Така е — пак се съгласява тя. — Не успя. Жените винаги са по-трудната част. Трудно е да се правиш на влюбена.
— А онези, които живееха срещу нас?
— Оборотни изпълнители. Имаха задача да те наблюдават. Да те пазят. Да правят каквото е нужно планът да се изпълнява.
Този път се обръща към мен и се усмихва. Зъбите й са като малки бели камъчета, точно каквито ги помня. Има нещо много чуждоземно в малките неправилни зъби. Нещо… неамериканско.
Вече на руски продължава:
— Знаеш ли колко пъти съм ти обяснявала всичко това?
Също на руски й отговарям:
— Колко пъти?
— О… — Заглежда се в далечината и размърдва устни, сякаш брои наум. После се отказва, свива рамене и въздъхва: — Много.
Продължаваме на същия език, който само допреди малко не съм подозирал, че владея.
— Кажи ми все пак — питам я аз, — онзи човек на летището… Гордън Крамер… той…
— … не беше Гордън Крамер. Има лице на име Гордън Крамер, приятел на Джими Тейн. Но онзи на летището беше само…
— Оборотен.
— Именно — потвърждава тя. И след това, вероятно сметнала, че имам нужда от по-подробно обяснение, продължава: — На теб много ти допаднаха историите на Джими Тейн. Повече от всички останали, струва ми се. Най-много обичаше да слушаш тях. Прехласваше се. Това, че той бе толкова слаб. Такъв житейски провал. Идеята ти допадаше: наркоман, опитващ да спаси живота си, като направи завой на сто и осемдесет градуса, докато прави същото с някаква компания.
— Струваше ти се като покаяние. И ти изглеждаше много поетично.
— Разбирам.
— Ти винаги си бил красив чувствителен мъж.
— Да — съгласявам се аз.
— Може би това беше проблемът ти. Истинската ти природа пробиваше. Истинският Джими Тейн щеше да хареса живота, който ти му даде. Щеше да вземе парите и да приеме жената. Нямаше да задава каквито и да било въпроси. Но ти… ти си прекалено свестен, разбираш ли? Въпреки всички усилия на доктор Лиаго истинската ти природа проби. Ти си твърде умен. Твърде добър. Не можеш просто да живееш живота си като щастлив глупак. Трябваше да научиш истината.
— О, не съм сигурен — казвам аз. — Може би така би реагирал Джими Тейн. Той се опитваше да се промени. Искаше да бъде по-добър, отколкото беше.
— Чудя се… — замисля се тя. — Джими Тейн ли е бил? Или беше ти?
Хващам ръката й:
— Катерина… кой съм аз?
— Знаеш кой си. Защо винаги ме караш да произнасям името ти?
Мълчание. Гледаме океана. Мъглата се е притиснала в тънка лента към хоризонта. Зад нея размито се надига тъмен земен масив — Британска Колумбия. Слънцето е зад нас и аз го усещам да топли врата ми, гърба ми и да кара водата да блещука с перлени отблясъци. Светът щеше да бъде толкова красив, мисля си аз, ако хората не го замърсяваха със своите грехове.
— А Коул? — сещам се аз. — Момченцето…?
— Да, децата — с тъга казва тя. — За теб те винаги са най-лошата част. Те са само за теб. Спомняш си вече, нали?
— Да.
— Никога не искаш от другите да извършват това престъпление. Момиченцето на Чарлз Адамс. Момченцето на Джими Тейн. Ужасно. Но ти го правиш.
— Аз съм чудовище.
— Да — съгласява се тя някак между другото. — Но не искаш да бъдеш. Вече не. И това е най-важното. Ти искаш прошка. Искаш да измиеш греховете от себе си. И това може да бъде направено. Знам, че може. Той ни обещава. Написано е, че на всекиго може да бъде простено. Всеки може да се прероди. Всеки може да започне отначало.
— Дори аз…?
И спомените се връщат.
Нахлуват, сякаш в душата ми се отприщва тежък морски шлюз и студената сива вода се стоварва с кипящи вълни върху мен. Сега ги виждам… нещата, които Гул Гедросян е извършил. Сега мога да си ги спомня.
Изнасилвал е жени пред мъжете и децата им, а след това е убивал децата, за да даде урок на мъжете.
Изчовърквал е очи, рязал е пръсти, обезобразявал е плът и кости.
Слушал е мъже да плачат като деца, докато ги е рязал на парчета, за да говорят.