Влизал е в притихнали усамотени къщи посред нощ, вдигал е заспали деца от леглата им и ги е давил във ваната, докато бащите им спят.
Чувам писъците им сега. Усещам пръстчетата им да се вкопчват в моите, докато малките момченца и момиченца се борят за глътка въздух.
Делата му са противни. Зли. Няма друга дума, която да описва сторените от него неща.
Сторените от мен неща.
Но в сърцето си знам: не съм имал избор. Това се е изисквало от мен. Обстоятелствата са го налагали. Обстоятелства, свързани с раждането, условията на живот и шанса. Кой съм бил, къде съм роден, какъв съм станал — неща, върху които не съм имал избор.
Лесно е да живееш безгрешно като монах в планините или в американско предградие с белосан стобор и две коли в гаража. Всеки може така. Не са нужни поздравления, че живееш по този начин.
По-трудно е да живееш без грях в Чечения, да си роден във война, която кара деца да убиват бащите си и съпрузи да убиват жените си.
— Моля те, прости ми — казвам аз, без да се обръщам конкретно към някого.
— Искаш ли да опиташ пак? — нежно ме пита тя. Накланя глава и ме поглежда в очите. — Не се налага, разбираш ли? Имаш избор. Винаги си имал избор. Можеш да останеш какъвто си. Можем да отидем някъде заедно. Някъде далече, където враговете ти да не могат да ни намерят. Имаме пари. Можем да се преместим на другата страна на земята, да живеем на остров, да се разхождаме по плажа, да се любим по цял ден и да бъдем заедно, докато умрем.
— Звучи прекрасно — признавам аз. Замислям се над тази възможност. — Но…
— Знам — досеща се тя. — Винаги ще си спомняш…
— Не мога да живея по този начин. Не мога да бъда какъвто съм. Трябва ми прошка. Нужно ми е да се преродя.
— Знам, че го искаш.
— Ще успеем ли този път?
Свива рамене:
— Може би. Но аз ще бъда до теб. Защото те обичам.
— И аз те обичам.
Взема ръката ми в своята и ние гледаме как слънцето изпарява мъглата над океана и започва новият ден.
Епилог
Директорът на училището не искаше да харесва мъжа, пристигнал тази сряда в десет часа сутринта. На първо място, беше закъснял с цял час. Което си беше проява на липса на уважение — особено когато става дума за първия ти работен ден на ново място.
По-важното обаче бе, че заместваше Стив Танър, а директорът харесваше Танър, продължаваше да го харесва, макар и след всичко случило се. Не можеше да разбере какво бе накарало Танър да направи нещата, които бе направил. Как бе възможно да зареже цялата си кариера заради една жена? И не беше само фактът, че става дума за жена — макар, честно казано, директорът да бе дърпан от Ерос в обратната посока, но — жена или нещо друго — защо трябваше Танър да напуска в средата на учебната година, да взема самолета ей така, без нито един ден предизвестие, и да изпраща загадъчен имейл след кацането си, че го е направил заради любовница в Чили, нуждата „да намери себе си“ и бляна „да започне начисто“? Това беше необмислено, почти откачено и изобщо не бе в стила на Танър — онзи Танър, когото директорът смяташе, че познава.
И ето го сега новия учител, заместника, седнал срещу директора в просторния му кабинет с изглед към безукорно поддържаните спортни терени и зад тях към сивите каменни сгради с общежития и класни стаи.
Новият учител беше по-възрастен, отколкото бе очаквал директорът. Тъмнокос, с малко коремче и сънливи очи. Нос, който явно е бил чупен, защото беше леко крив. Не беше неприятен на външен вид. Но ентусиазмът, бликащ от придружаващото документите му мотивационно писмо, блестящите препоръки, с които той разполагаше от колеги и началници, всичко това бе накарало директора да очаква да види по-различен човек — някой по-млад може би, някой по-динамичен.
Не че имаше някакво значение. Ако този мъж можеше да подчини класна стая, пълна с двайсет осмокласници, и след като беше на разположение в този момент, а именно средата на учебната година, той беше подходящ, за бога. Неочакваната му готовност да постъпи веднага на работа — ама наистина много странно нещо в средата на годината означаваше, че директорът може да избегне възникването на проблеми. Нямаше да има настойчиви родители, изискващи да им бъде обяснено как е възможно един учител да зареже скъп частен колеж насред годината или как директорът е позволил това да се случи. Фактът, че новият учител по едно стечение на обстоятелствата преподаваше „Религия и етика“ — точно предмета на Танър, бе невероятен късмет. Не че можеш да желаеш злото другиму, но онзи ужасяващ пожар в училището във Върмонт, който бе убил толкова много, млади и стари, беше имал поне една добре дошла последица. Новият учител не бил в общежитието, когато това се бе случило, така че се оказа на разположение точно когато Танър се запиля по света. Такъв късмет… сякаш сам Господ бе направил всичко да…