Понечи да заговори и спря.
Отново понечи да заговори и отново спря. Най-сетне успя да произнесе едно:
— Ъъъ…
Изкашля се.
— Вижте — продължи той и го изрече тъй припряно, че всички останали се обърнаха и го зяпнаха. Той извърна поглед към приближаващото се жълто петно на екрана.
— Вижте — повтори той, — компютърът каза ли с какво е зает? Питам просто от любопитство…
Очите на всички се приковаха върху него.
— Ами… ъоъ, тъй де, просто питам.
Зейфод протегна една ръка и сграбчи Артър за врата.
— Какво си му направил, маймуняк такъв? — изсъска той.
— Ами — каза Артър — нищо особено. Просто си мисля че преди малко се опитваше да разбере как да…
— Да.
— Приготви чай.
— Точно така момчета — изведнъж изтананика компютърът, — тъкмо с това се занимавам в момента. Уфф, ама то никак не било лесно. Ще ви се обадя след малко.
И отново потъна в мълчание, което по своята напрегнатост се раняваше единствено на мълчанието, с което тримата наблюдаваха Артър Дент.
И сякаш за да разсеят напрежението, вогоните избраха точно този момент, за да открият огън.
Корабът започна да се тресе и да бучи. Отвън дебелият цял инч силов щит около кораба започна да подпухва, да трещи и да цвърти от непрекъснатата стрелба на дузина 30-мегасмъртоносни фотразонни оръдия и изглеждаше, че дълго няма да издържи. Четири минути — толкова му даваше Форд Префект.
— Три минути и петдесет секунди — каза той след малко.
— … И четиридесет и пет секунди — добави той точно навреме. Бутна напосоки няколко нефункциониращи копчета, после изгледа Артър недружелюбно.
— Просто умираш за чаша чай, нали? — каза той. — Три минути и четиридесет секунди.
— Няма ли да престанеш да броиш? — изръмжа Зейфод.
— Да — каза Форд Префект, — след три минути и тридесет и пет секунди.
На борда на вогонския кораб Простетник вогон Джелтц беше силно озадачен. Очаквал бе да има гонитба, очаквал бе да има вълнуваща схватка с онези лъчи, очаквал бе да вкара в употреба монтирания специално за случая Суб-цикличен нормалитрон, който да неутрализира Безкрайно невероятностния двигател на „Златно сърце“, ала Суб-цикличния нормалитрон бездействаше, защото „Златно сърце“ просто си седеше там и понасяше ударите.
Дузината 30-мегасмъртоносни фотразонни оръдия продължаваха да обстрелват „Златно сърце“, а той си седеше там и понасяше ударите.
Изпробва всички сензори, с които разполагаше, за да види дали не се касае за някакъв гаден номер, но нищо подобно не можа да открие.
Разбира се, нямаше как да знае номера с чая. Нито пък можеше да знае как обитателите на „Златно сърце“ прекарват последните три минути и трийсет секунди, които им оставаха да живеят.
Как точно Зейфод Бийблброкс стигна до идеята да проведе спиритически сеанс тъкмо сега, остава в тайна и за самия него.
Очевидно проблемът за смъртта витаеше из въздуха, но по-скоро като нещо, което трябва да се избегне, отколкото да се разисква непрестанно.
Вероятно ужасът, който Зейфод изпитваше при перспективата да се срещне с покойните си родственици, го наведе на мисълта, че е възможно и те да изпитват същите чувства към него и което е по-важно, да са в състояние да направят нещо, което да отложи тази среща. Но не е изключено тази идея да му е била подсказана от изплуващите понякога на повърхността тъмни области на съзнанието, които непонятно защо бе заключил, преди да стане президент на Галактиката.
— Искаш да говориш със своя прадядо? — слиса се Форд.
— Да.
— Тъкмо сега ли намери?
Корабът продължаваше да се тресе и да бучи. Температурата се покачваше. Лампите едва мъждукаха — всичката енергия, която не се поглъщаше от компютъра при размишленията му по въпроса за чая, отиваше да подхрани все по-бързо стопяващия се силов щит.
— Да! — упорстваше Зейфод. — Слушай, Форд, мисля, че той може да ни помогне.
— Сигурен ли си, че МИСЛИШ? По-внимателно си подбирай думите.
— Кажи тогава какво да правим.
— Ами, ъъъ…
— Окей, всички около централния плот. Веднага. По-бързо! Трилиън, и ти, маймуняк, размърдайте се!
Скупчиха се около централния плот, доста объркани, седнаха и тъй като се почувстваха ужасно глупаво, се хванаха за ръце. С третата си ръка Зейфод изгаси осветлението.
Тъмнина обгърна кораба.
Отвън фотразонните оръдия с оглушителен рев продължаваха да рушат защитния силов слой.
— Концентрирайте се — прошепна Зейфод — върху името му.
— Какво е то? — попита Артър.
— Зейфод Бийблброкс Четвърти.