Човек… Макар и Имен.
30.
Никоя вещица не иска страничен наблюдател да види преображението й. Елена се скри в храстите и след малко оттам излезе вълчица. Знаеха, чакаха да се появи звяр и пак трепнаха, когато жълтите зли очи се спряха върху тях, а белите остри зъби тракнаха нервно. После огромният звяр се затича към близкото дере и изчезна във високите храсти.
— Уф — плю в пазвата си Елаур.
Ат огледа още веднъж мястото на засадата.
Бяха умували много. А преди това месец следиха за навиците на новия хан. Пазеха го здраво. Дори да бяха решили да умрат, пак нямаше да успеят да стигнат до него.
И когато една вечер се върнаха отчаяни от поредното разузнаване, Елена им сипа каша в паниците и се усмихна победоносно:
— Е, моето време като че ли дойде.
— Дойде — призна Ат.
— Мислеше, че ще минеш без мен — стрелна го тя.
— Надявах се.
— Пътищата ни се пресичат ненапразно. И ти го знаеш отдавна.
Елаур ги гледаше с недоумение. Откакто Ат порасна, това често му се случваше.
— Ще разгледам — подхвърли лаконично тя.
Когато си лягаха, тя слезе в мазето. След малко оттам излетя червено-черната пеперуда.
Сутринта закусиха, но Елена мълчеше сънена и сърдита. После пак изчезна и се върна късно следобед. Пи много вода от ведрото. Избърса устата си с опакото на дланта си и рече:
— Скроих му шапката.
Елаур сви скептично устни.
— Има една слабост — усмихна се зловещо Елена. — А който има слабости…
Ат чакаше.
— Много, много обича лова. И се увлича в гонитбата. И не дава на хората си да убиват вместо него.
Очите на младежа светнаха.
И ето, стояха и чакаха на мястото, което избраха тримата: тясна клисура край река, заградена от висок бряг, а в дъното завършваща с праг, от който водата падаше с грохот. Стените се издигаха отвесни и стръмни, а всичко наоколо бе застлано със ситен пясък и дребни камъчета.
И двамата почти едновременно доловиха далечния тътен от конските копита. Елаур приближи до Ат и го прегърна. Лицето му бе пламнало, в гърдите на стария войник бушуваше море от чувства. Прочисти гърлото си и каза сподавено:
— Тангра да ти помага, господарю.
— Среща при воденицата — напомни му сухо Ат.
Той бе още по-развълнуван, но се владееше определено по-добре. „Владетел“ — рече си Елаур с гордост, а смутолеви:
— Е, ако имаме късмет…
Ат обърна коня и подкара към прага в дъното на клисурата.
31.
Буян бе град от камък и върху камък.
— Грешиш — поклати глава Чакар. — Това е също тъй изкуствено като бетона във вашия свят.
— Това? — тропнах по гладката повърхност на улицата, която по нищо не се различаваше от чукарите около града.
— Топят скалите и ги изливат, както им е нужно.
Приближих до една от сградите — нещо подобно на жилищен блок — и попипах стената му. Огромни блокове — може би седем на три метра — в основата. После другия до него. Бяха гладки, без никакви пукнатини и прилепваха един в друг до микрон.
По улицата имаше много дървета. От същия вид, който видяхме и извън града, но като че ли по-високи и кичести. Излизаха направо от настилката и бе чудно дали изобщо имат корени. Криви и уродливи. Както и тези, които срещахме по пътя си. Предимно жени — ниски, високи, кокалести, трътлести, но мусукулести и почти всички с оръжие.
— Има и красиви — подсмихна се Чакар.
И все пак те бяха афродити в сравнение с другите същества, които се мотаха по улиците на този странен град. Всичките ми лоши сънища оживяха: върколаци, хора с конски глави, коне с човешки, хора с кози крака… А това!…
— Шаркан — услужливо се намеси Чакар. — По рождение имат и опашки, но сега е модерно да ги режат.
Мъж около един и седемдесет, с широки рамене, тъмни коси и къси крокодилски крака.
— Те също са местни и си падат по самодивите.
Кой знае какви изроди се раждат от кръстоската им… Знаеше всичко, гадината му с гадина. Той си ходи с ястребовата глава, защото тук никой не се стряска от вида му. А и знам, че така му е по-комфортно. Сега ми се виждаше готин — може би заради постоянно срещаните по улиците ужасии… И ме водеше уверено, макар че никога не е бил тук. Ето ни пред висока сграда с дълъг коневръз — споменах ли, че дори тия с конските мутри яздеха коне?…
— Хотел? — опитах се да налучкам аз.
— Тук използват думата хан — уклончиво кимна Чакар.
Също като на старата скучна Земя — рецепция и зад нея самодива. И то крехка и тъничка!
— Мелез от местна и човек — обади се пак онази черна радиостанция Чакар.
— Определено добре им влияе човешката кръв — подметнах язвително.