Андрея Илиев
12.01.2007 г.
1.
Тангра всичко вижда — така казват вярващите. Било е, било… Сега той е далече, много далече и хич не му е до старата Земя. Само аз, алп1 Чакар, син на великия алп Лачин2, съм запокитен тук. Да се уча — нали някога, след хиляда години, ще започна да върша работата на баща си. Хубава работа — всеки ден се отъркваш в полите на Тангра. Защо ли? Алп Лачин или Сокол представя душите на умрелите пред съда на великия Бог, преугодна и във висша степен приятна дейност. И най-важното — стоиш си в нашия свят Чулман3, край теб подскачат алп-бий… Това са нашите девойки. Абе, девойки… В света на боговете и дивовете нещата съвсем не са такива, както на Земята. Светици някакви, блажени… Тукашните не стават за нищо. Ама те, ако биваха, мен, младока ли щяха да пратят?
Е, тя и работата толкова… Толкова, че стотина години никой от нас не се навъртал тъдява. Имаме право само на душите на убитите в бой българи, узи, кумани, хуни, авари и още десетина съвсем малки племена. Те вече и като такива ги няма, но печатът в аурата на наследниците им стои и си получаваме своето. Проблемът е тази клауза в договора с Големите Богове, който ни дава само загиналите. Кой ти е предполагал преди хиляда години, че ще дойде време, в което ще има толкова малко войни?…
Ето, сега се въртя над Арабската пустиня. Тук има неколкостотин български войници и мое задължение е да се навъртам тъдява.
Я! Някъде има друг богоподобен! Кой? Баща ми да е прескочил?… Чак ми се дорева — сетих се за Чулман, нашия дом, мама… Вятър… Беше един от най-неприятните йореги4 — Аждаха Младия — курваринът, страшилището на девиците. Хората го мразят като чума. Какво прави гад като него на бойното поле? Да е окъсал толкова, че да краде души от пая на Тангра?… Е, сега ще ти дам да разбереш!
Свих крила и се спуснах надолу.
2.
Велик джиен5! Ювиги хан Алвар бе дошъл да гостува на брат си Авар. Аулът с късото и странно име Ат6 бе празнично украсен. Все пак утре беше и големият празник Каргаботкасъ7. Щеше да има големи жертвоприношения, креш — състезания по борба, стрелба с лък и естествено куу — кушия с коне. Лично ювиги ханът щеше да раздаде награди на победителите. А вечерта колобрите8 щяха да принесат в жертва на Тангра пленник и по вътрешностите му щяха да гадаят за изхода на пролетния набег срещу фарангите9.
И ето, малкият отряд от около стотина конници и пет покрити кочии, запрегнати с бели жребци, влиза в аула. Ханът вярва на брат си, води четирите си жени и престолонаследника Аудан. Девойчетата-посрещачи се мъчат да гледат в земята, както повелява обичаят, но миглите им са леки като пеперуди и летят нагоре: толкова е красив ханският син! Той е около седемнайсетгодишен, тънък, мускулест и светлата му коса е пусната свободно по раменете. Очите му са зелени като на всички от рода Дуло, а веждите — черни и извити като пиявици. И язди до дясното коляно на баща си.
2
Алп Лачин (Сокол) — езически бог с облик на сокол или бял кон, който отговаря за преселението на човешките души пред съда на Тангра. Когато Тангра слиза на Земята, Лачин (като бял кон) го пренася от място на място.