71.
Пехотата се стовари върху стената като огромна вълна. Пени се, бушува, стигна до дървените бойници… и се върна.
Хинците66 се биеха като бесни. И как — зад тях бе Златния кладенец!
Аламир изтегли бойците и им даде почивка. Смени някои от командирите. Раздадоха обилна храна и суджа67 на всички.
На следващия ден атаката започна с изгрева на слънцето. И пак неуспех…
— Срещу нас се бият нечисти сили! — твърдяха насечените и оплескани с кръв пешаци.
— Нечисти сили? — изсмя се Аламир. — Вие сте страхливци!
И за да им докаже това, заповяда на Арбуга и Ат да се включат със своите бойци в пристъпа.
Хора бяха — но много добре обучени и жадни за битки. Първи на стената успяха да се задържат смъртниците. С неистова сеч разшириха заетото и там започнаха да се качват хусарите.
Ат погна отсъпващите хинци, а Арбуга тръгна вляво и вдясно да завладее останалата част от стената.
Смъртниците се топяха като сняг. Отгоре на това достигнаха до втора крепостна стена — с по-нисък землен вал, но с по-високи дървени стени. Ат атакува от движение, въпреки че по доклади на стотниците вече разполагаше със седемстотин бойци. Тъй като бяха оставили щурмовите стълби назад, заповяда да хвърлят по палисадата запалени стрели. Смъртниците направиха петдесетина огъня и започнаха да стрелят. Лумнаха пожари на няколко места. Загасиха ги, но Ат забеляза къде това стана най-трудно. Явно там нямаше вода подръка и я носеха отдалече. Нареди да съсредоточат хвърлянето на стрели в него участък. И успя.
Хусарите пристигнаха тъкмо навреме, когато първите смъртници вече навлизаха зад укрепленията.
И когато мислеха, че вече са победили, разбраха, че има и трета, иззидана от камък стена.
Пристигна Аламир с цялата армия. Прегърна Арбуга и Ат. Нареди им да се изтеглят назад и да дадат на войниците си тридневна почивка.
Това — „три дни почивка“ — вкара един червей в главата на Ат. Вперил очи в ония сини планини, където би трябвало да е Боз-бий, той промърмори:
— Един ден път, нали?
— Какво? — учуди се Арбуга, който тъкмо му разправяше, че май сред хинците наистина има нечисти сили.
— До планините. Ще стигна за ден, ще видя Боз-бий за още един. И се връщам!
— Ти си луд! Това е самоотлъчка!
— Може да се определи и като разузнаване. Абе, как ме виждаш да стоя тук три дни?
Арбуга се опита да го разубеди. Ат млъкна, понякога кимаше, без да се разбере дали се съгласяваше или отричаше.
— Не тръгвай! — опита последното си оръжие Арбуга, усетил, че приятелят му вече е решил. — Току си налетял на йореги!
— Това пък от къде ти влезе в главата? — ядоса се Ат.
— Нали ти разказвах: мой войник се биеше с грамаден, облечен в черни кожи хинец. Промуши го с копието си. Видях с двете си очи! А оня се хили, като че ли го гъделичкат с пръчка. И му сцепи главата с брадвата си.
— И?
— Налетя на мен. Убих го.
— Видя ли? Какви йореги?
— Да, ама моят меч върви от баща на син в рода ни. Дядо ми твърди, че е кован от алп Хурса…
Ат махна с ръка и пак залепи очи на хоризонта.
— Аламир е изпратил хора в степта да събират елбири — мъже, които имат алпска кръв и оръжие, с което могат да поразяват нечистите…
Не го чу — мислено вече оседлаваше Тулпар…
72.
Както Вселената си има Тунай, така и съзнанието на всяко живо същество притежава нещо подобно — Акашовите записи в подсъзнанието. И мисля, че Тунай е детска приказка пред ужасите, които бродят там. Всяка мисъл за убийство, предателство, любов, приятелство, дори писъкът на стръкчето тревичка, което е смачкал първият от рода ти, когато е проходил — дори и той е записан. Разбира се, можеш да видиш и хиляди прекрасни утрини, милиони алени залези и милиарди влюбени очи. Но кой се интересува от това? Акашовите записи са киното на боговете — тези воайори от уж по-добрия свят.
По-добър — пфу!…
Знам, че сега на Земята е много модерно да ти четат Акашовите записи. Разни превзети кокошки с натряскани портмонета подлагат перушина на псевдодуховни пастири и те ги скубят като за световно… Екцентричност от свръхкласа. В действителност това е една от сакралните ни тайни. И точка от мирния договор с Големите богове, където правата ни да рушкаме из тях са силно орязани. Защото всички имат Акашови записи — дори Вселената. А който управлява информацията, той господства.
По сега действащите договорки един алп може да влиза в Записите на човек само ако той носи наш печат в аурата си. Тоест не бих могъл да пипна извън посочените в договора. Плюс това ми бе нужно съгласието на човека. Представяте ли си — Тангра да пита някоя еднодневка дали може да му порови в подсъзнанието! Но като си загубил война…
66
Хин — легендарна страна на Изток, понякога Северен Китай, понякога — днешните земи на Афганистан.
67
Суджа — понякога — отрова; ибн Фадлан я споменава като медовина. В романа се използва това значение.