— Просто не е трябвало да се спираш — поклати укорително глава Ат.
— Не трябваше — омърлушено се съгласи Арбуга.
Изпратил вест по нарочен човек до близките си, че до пет дни ще се върне — да се стягат за сватба.
През това време обиколил най-големите родове на Урми и уговорил старейшините да му дадат войници за поход на запад. Върнал се в Буляр, взел готовите сватбени дрехи и потеглил за своя роден край.
Когато влязъл в аула, вместо радост и прегръдки, срещнал само наведени глави. У дома го чакало погребение — майка му умряла… А Танбит…
Близките му разказали, че преди два дни дошъл той, Арбуга.
— Ти? — не се учуди много Ат.
Така си помислили те. Дарил всички богато, пили, играли. Младоженецът бил все уморен и криел очите си. Оправдавал се с дългия път и тежката война. Късно следобед младите се отделили в опънатата за тях съгласно обичая юрта. Майка му усетила нещо нередно, защото все заничала в лицето на сина си. Сетне останала до входа и кършела ръце…
После… После Танбит се развикала. Майка му влязла вътре… Притичалите мъже я намерили припаднала. А от него, Арбуга и Танбит нямало и следа. Майката се свестила за малко — колкото да се каже, че в юртата не е бил синът й.
— Кой? — попитали мъжете с мечове в ръцете. — Кой?
— Йорег — успяла да каже тя. — С рог на челото80…
И си отишла от този свят.
Погребал я. А вечерта останал под голямата топола, която тачели като Бат-Терек, и се молил, без да притвори очи. Рано сутринта, тъкмо когато слънцето позлатило върховете на свещеното дърво, се унесъл и видял Аждаха да крачи през степта, преметнал през рамо годеницата му. После чул глас, че Тангра ще бди над честта й толкова дни, колкото може да живее с хвърлените от сватбарите сребърни монети алп-бий Чак-чак81.
— Чак-чак е закрилник на семейството и живее скромно — усмихна се окуражително Ат. — Имаме достатъчно време.
Арбуга поклати глава.
А когато се събудил, до него стоял бял лебед. Кротко, като че ли цял живот е бил сред хора. Колобърът на рода говорил с духовете на предците и те казали, че птицата е изпратена от тях.
— Ето го — посочи Арбуга.
Красива, величествена птица. Толкова нелепо изглеждаше сред домашните птици на ханджията!
— Той ще ни заведе в леговището на Аждаха — каза уверено младият мъж.
Ат се сети за случилото се с него преди дни. Ястребът, изтръгващ го от зъбите на оживелия лед… После думите на някак уморения огромен воин, твърдящ, че е алп. Изглежда предреченото от него се обличаше в плът.
— Ами да тръгваме — рече Ат и намести меча на гърба си.
Белият лебед82 се стресна, приклекна, разпери криле и тежко, достолепно се отлепи от земята…
99.
На седмия ден Биляна попита Русана къде е входът за света Тама. Тя я изгледа внимателно.
— Най-лесно ще го откриеш, ако хванеш някой йорег и му погостуваш.
— Момичетата ми казаха, че е рисковано — изплъзна се като сапун нашата.
— Така е. Влюбват се и не искат да ги пуснат обратно.
Млъкна, без да сваля очи от нас.
— Вие дойдохте за това, нали?
— И за това — намесих се аз.
Русана въздъхна.
— Посестримите ни, които обслужват Орисниците, ни предупредиха, че тук ще става нещо. Какво? Не знаят… Или се страхуват да кажат. Обаче и аз го усещам. Съвсем скоро Кашан няма да е същият. Какъв ще е? По-добър? Не вярвам.
Замълча, очаквайки да кажем нещо. Поклати глава:
— Следих ви — къде нарочно, къде без да искам. Какви сте вие двамата? Човек — да. Самодива — да. Всичко уж ви е на мястото, ала… Като чужденци сте.
Кимнах неопределено. Просто защото тя очакваше да направя нещо.
— Но лошо във вас няма. Няма.
Тоя път мълчахме дълго.
— Добре — каза тихо. — Ще й покажа входа за света на йорегите.
И кимна към Биляна.
100.
Аз ли, човече?
Виждам, че окайваш участта ми. Мислиш, че твоята е най-тежка. Завиждаш ми. Е, ако бъдем честни — малко.
Повярвай ми, хич не е лесно. Особено когато си млад. И бог. Всички чакат на теб и щом я окъсат, първата им работа е да вдигнат очи към небето и да проточат глас „Боже, помогни!“
А има едни — Делян и Биляна. Не викат. А в дадения случай трябва…
80
Отличителен белег на злия Аждаха е както страстта му към кобилите (вярвало се, че ако някой яхне кобила, той непременно ще го погуби) и девиците, така и рогът на главата му.
81
Чак-чак — алп-бий на брака, в нейна чест на сватбата върху булката посипвали сребърни монети.
82
Лебед — свещена птица за староунгарските племена. Прародителят им Лаиш се влюбил в красива девойка, която се къпела в река Дуло-су. Когато го видяла, тя се уплашила и отлетяла като лебед. Дълго я търсил и я открил край голямото езеро Сабан-кюл.