Елаур погледна с яд кърпата и полупразната кана в ръцете си. В този момент в юртата влезе Аудан и лицето на суровия колобър се разведри. Пресрещна го. Изпревари поредния слуга и предложи на канартикина да му полее.
— Не ми харесва тук — каза тихо.
Аудан го погледна внимателно:
— Не пий тази вечер.
Не че младият човек пиеше.
— Поличбите на боговете са лоши — продължи Елаур. — И имам лошо предчувствие.
Аудан кимна замислен.
— И аз.
Колобърът го изпрати с разсеян поглед. Сети се за кърпата и я запрати в стената на юртата. Остави каната на застланата с мечи кожи и пъстри килими земя. Излезе навън и отиде при кочиите с багажа. Там бяха струпани слугите от свитата и чиготите от охраната. Те ръкомахаха и оживено коментираха нещо. Посрещна го един от неговите ученици — черен и кривокрак младеж.
— Изпращат ни извън Вътрешното укрепление. Там ни било мястото.
По принцип бе така. Тук бяха юртите и градините на кавхана. В него трябваше да се създадат условия за живот на семейството му. Очите на обикновения хон не можеха да смущават ежедневието на мъжете и жените. Обаче сега тук бе ювиги ханът и според обичая домът ставаше негов. Близките на кавхана трябваше възможно най-скоро да се изнесат.
Елаур извика началника на охраната Тахтун.
— Не излизайте.
— Нищо не мога да направя — вдигна рамене той. — Докладвах на ювиги. Той ми нареди да се съобразявам с молбите на домакините.
Елаур изруга.
— Опитай да се противопоставиш. Ако не успееш, разположи бивака си до портите на Вътрешното укрепление. И спете на смени.
После се обърна към ученика си:
— Донеси ми Ханския меч.
Легендата твърдеше, че това е оръжието на Боян Имен20, изковано от алпа-ковач Хурса21, и че то може да убива дори алпи. Ханът го вземаше в ръце, когато повеждаше войската в поход или трябваше да се закълне. През останалото време за него се грижеше ичургу-колобърът — длъжност висока и важна.
Самият меч бе дълъг около метър и двайсет, без никаква украса. Чирените му бяха от рога на убит еднорог. Стоманата на лезвието бе широка около три пръста и сивееше като пепелянка. И така съскаше, когато режеше въздуха… Ханска бе канията — цялата в злато и скъпоценни камъни. Поверието гласеше, че те пък са от Златния кладенец22, образуван от падналото в земните недра изгарящо око на Барис — алпът на отмъщението.
На входа стражата го спря.
— Трябва да оставиш оръжието.
— Това не е оръжие. Това е Ханския меч.
— Въпреки това. Наредиха ни — никакво оръжие.
— Мечът е символ на ханското достойнство.
Зашушукаха. Един влезе вътре. Елаур използва объркването им и успя да се вмъкне.
8.
Някой ме дърпаше за ръката. Отворих очи. О, майко-о-о!… Над мен се бе надвесило странно същество с човешко тяло и глава на хищна птица. Какви жестоки жълти очи имаше!
— Кой си ти?…
9.
Е, винаги с това се започва. Баща ми разказваше, че в доброто старо време не било така. И децата знаели, че умрелите ги взема алп Лачин и че той е с глава на сокол. А сега чакат какво ли не — от ангелче до любимото куче…
Все пак тоя беше особен случай и не отрязах нишката, която го свързваше с тялото.
— Чакар.
— Какво си? — попита пак след кратко мълчание.
— Алп.
Отвори предпазливо очи. Видя пушека долу, късите бели облачета недалеч от нас.
— Къде сме?
— Не виждаш ли?
Погледна пак под себе си и се люшна.
— Нямам парашут!
— Нямаш. И стига се паникьосва! По-умрял няма да станеш.
Той затвори очи. Спряхме да се издигаме и полетяхме към прохода в пространството за Чулман.
— Умрял ли съм?
— Много.
— А не трябваше. Впрочем…
— Какво?
— Застраховката ще покрие разходите по лечението.
Мъжът замълча.
— Алп… Това вид хищна птица ли е?
— Не. Означава бог.
Той предъвка думите и хвърли разсеян поглед към облаците встрани.
— Забравил си тоя език.
— Какъв език?
— Ти си… Абе, рано ти е още да знаеш.
10.
Мислех си, че е някаква шега. Често ги правеха в лагера — натикат например в цигарите на някой „трева“. И го снимат през цялото време с камера.
Майната ви… В такива случаи е най-добре да не говориш много. Те се хилят най-вече на несвързаните приказки и обърквацията. Бог… Глупости. И откъде ли са взели тия пера да го дегизират тоя?…
И това ще мине… А как ще нацепя мутрата на оня, който ми е сложил наркотика!
Още четиридесет и седем дни. И ще се върна с около осемнайсет хиляди долара. Плюс близо две хиляди и петстотин, които са се натрупали от заплатите… Сума, достатъчна за операцията.
20
Боян Имен — алп на музиката, свири на домбра;син на Слънцето и Луната;от неговите синове тръгва родословното дърво на хуните;от неговия четвърти и любим син Иджик започва родът Дуло;.
21
Алп Хурса — Един от най-хубавите и богати образи на алпи в „Сказание за дъщерята на хана“. Богът — ковач е изковал мечове, които могат да поразяват алпи и йореги. От шлаката на неговата ковачница е възникнала планината Урал.