— Виж ти! — промърмори Килпейпър. Не можеше да оцени напълно важността на този факт. Все още го мъчеше тревожното чувство за металната колона. — Според вас това какво означава?
— Радвам се, че попитахте. Да, да, много се радвам, че зададохте този въпрос. Реално погледнато, тази планета просто не съществува!
— О-о, я стига!
— Съвсем сериозно. Никакъв живот не може да съществува без микроорганизми. А тук отсъства най-важното звено от жизнения цикъл.
— Да, ама за нещастие планетата съществува. — Килпейпър леко хвана учения над лакътя и го поведе из лабораторията. — Имате ли други теории?
— Имам, но първо трябва да приключа с всички образци. Все пак ще ви спомена някои данни. Току-виж сам сте намерили обяснението.
— Я да чуя?
— На тази планета не открих нито едно камъче. Това не е по моята специалност, но имам понятие от геология — нали всички в тази експедиция сме и малко енциклопедисти. И така, не видях нито едно камъче, нито едно кристалче, по мои сметки най-малкото тежи около седем тона.
— Какво означава това?
— И на вас ли ви стана любопитно? — Морисън се усмихна. — Моля да ме извините. До вечерта трябва да съм приключил с изследването на пробите.
Преди да залезе слънцето рентгеновите снимки на животните бяха готови. Капитанът чу още една странна новина. След като бактериологът му каза, че тази планета не може да съществува, сега пък Симънс заяви, че тукашните животни не могат да съществуват.
— Само вижте снимките — каза той. — Гледайте! Забелязвате ли някакви вътрешни органи?
— Не съм специалист по рентгенови снимки.
— Не е нужно. Само погледнете.
На снимките се виждаха малко кости и два-три органа. У някои животни се забелязваше зародиш на нервна система, но повечето сякаш бяха съставени от еднородна маса.
— И червеите имат по-сложен строеж — каза Симънс. — Толкова е опростено, че е невъзможно. Няма нищо, което поне да напомня на бял дроб или сърце. Няма кръвообръщение. Няма мозък. Нервната система е като на амеба. А ако изобщо има органи, те са абсолютно безсмислени.
— И какъв е изводът?
— Че тези животни не съществуват — весело отговори Симънс. Той имаше развито чувство за хумор и тази мисъл много му хареса. Какво пък, забавно ще е да напише монография върху несъществуващи животни.
Покрай тях мина Иреймик и тихичко ругаеше.
— Успя ли да разгадаеш езика им? — спря го Симънс.
— Не! — извика Иреймик, но веднага се смути и се изчерви. — Извинете ме. Проверих ги на всички нива, чак до клас ВВ-3. И тениите са по-умни. Обаче при тези тук — никаква реакция.
— Дали пък изобщо нямат мозък? — предположи Килпейпър.
— Имат си. Нали правят циркови номера, а за това все пак е нужна известна степен на разум. Имат някакво подобие на език и явна система на рефлекси. Но каквото и да им говориш, не ти обръщат никакво внимание. Знаят само да пеят песнички.
— Според мен — каза капитанът, — стана време за вечеря. Не е зле и да пийнем по едно питие, какво ще кажете?
След първите няколко глътки учените малко се посъвзеха и успяха да подредят своите предположения. Съпоставиха получените данни.
Установено: туземците — или животните — нямат вътрешни органи, полова и храносмилателна система. Регистрирани са най-малко тридесет и пет различни вида, като всеки ден се появяват нови. Същото се отнася и за растенията.
Установено: на планетата липсват всякакви микроорганизми — нещо по принцип невъзможно. Освен това, тя сама поддържа своята стерилност.
Установено: туземците имат език, но са неспособни да научат някого на него. Самите те не могат да усвоят друг език.
Установено: никъде няма и най-малка следа от камъни и минерали.
Установено: има гигантска метална колона, висока поне един километър. Точните й размери ще се уточнят след проявяването на инфрачервените снимки. Не са открити следи от техническа цивилизация, въпреки че колоната вероятно е продукт от дейността на такава цивилизация. Изглежда че е била направена другаде, а после е доставена и сложена тук с някаква неясна (засега) цел.
— Сумирайте фактите. Какво се получава? — попита Килпейпър.
— Имам идея, страхотно красива идея — обади се Морисън. — Искате ли да я чуете?
Всички потвърдиха. Само Иреймик мърмореше нещо, все още бесен от неуспеха си да разгадае езика на туземците.
— По всичко личи, че тази планета е създадена изкуствено. Няма друго обяснение. Не съществува цивилизация, която да се е развила без бактерии. Безспорно, тази тук е създадена от същества с много висока култура. Те са издигнали и металната колона. Направили са планета за тези животни.