— Моля те, Уп — каза Максуел, — моля те за миг само. Мис Хамптън, този е господин Духа. Мой стар приятел.
— Радвам се да се запозная с вас мистър Дух.
— Не „мистър“ — рече Духа. — Просто Дух. Само Дух и нищо повече. А най-ужасното е, че не знам чий дух съм. Много се радвам да се запозная с вас. Толкова е удобно да сме четирима на масата. Има нещо хубаво и уравновесяващо в числото четири.
— Е — каза Уп, — сега, след като вече се познаваме, да пристъпим към работа. Нека пийнем. Тъжно е човек да си пие сам. Разбира се, обичам Духа заради много негови ценни качества, но мразя мъж да не пие.
— Знаеш, че не мога да пия — обади се Духа. — Нито да ям, нито да пуша. Не са много нещата, които един дух може да прави. Но бих желал да не продължаваш да подчертаваш това пред всеки, с когото се запознаваме.
Уп се обърна към Карол:
— Изглежда сте изненадана, че един варварин неандерталец може да праска сегашния език с такова умение като мен.
— Не изненадана, а изумена — отвърна Карол.
— За последните дванадесет години — обясни й Максуел — Уп е попил повече знания от много обикновени хора. Фактически започна с детската градина, а сега работи върху доктората си. И важното е, че възнамерява да продължи в тоя дух. Той е, можем да кажем, един от най-забележителните ни студенти.
Уп вдигна ръка и махна на сервитьора.
— Ела тук! Има хора, които желаят да бъдат твои клиенти. А всички те бавно умират от жажда.
— Най-много съм се възхищавал — каза Духа — на неговата срамежлива, скромна природа.
— Продължавам да се уча — обясни Уп. — И не толкова от стремеж към знания, колкото заради удоволствието, което получавам от недоумението по невярващите лица на нищожните преподаватели и тъпи студенти. — Тук се обърна към Максуел. — Не, не искам да кажа с това, че всички преподаватели са нищожества.
— Благодаря — отвърна Максуел.
— Има такива, които изглежда мислят — продължи Уп, — че Homo sapiens nean dert halehsis е само един глупав звяр. Нали е изчезнал, трябвало е да отстъпи на другите след него, а това само по себе си вече е доказателство, че е второ качество човек. Мисля да посветя и по-нататък живота си в доказване на…
Сервитьорът се появи до Уп.
— Пак ти — каза той. — Трябваше да разбера, когато ми се провикна. Липсва ти възпитание, Уп.
— При нас има човек, върнал се от гроба — рече Уп, без да обръща внимание на обидата. — Мисля, че ще е много подходящо да отпразнуваме възкръсването му с един приятелски жест.
— Ако искате нещо за пиене, разбрано.
— А защо — продължи Уп — просто не донесеш бутилка хубаво питие, кофичка лед и четири, не, три чаши. Духа не пие, нали знаеш?
— Да, знам — отвърна сервитьорът.
— Освен ако мис Хамптън не иска някое от онези модерни питиета?
— Коя съм аз, та да се деля? Какво пиете?
— Царевично уиски — каза Уп. — Ние с Пит имаме отвратителен вкус, що се отнася до напитките.
— Е, нека да е царевично уиски — съгласи се Карол.
— И да е ясно, донеса ли бутилката, приготви се да плащаш. Спомням си как веднъж…
— Ако не ми стигнат парите — каза Уп, — на помощ ще дойде нашият Пит.
— Пит ли? — сервитьорът погледна Максуел. — Професоре! — възкликна той. — Чух, че вие…
— Ето какво се опитвах да ти кажа — говореше Уп. — Това празнуваме. Върнал се от гроба.
— Нищо не разбирам.
— Не е и необходимо — рече Уп. — Само докарай питието.
Сервитьорът бързо напусна.
— А сега — обърна се Духа към Максуел, — моля те, разкажи какъв си. Очевидно не си дух, или ако си, то в проявленията на един дух има огромен напредък от времето, когато човекът, когото аз представям, е напуснал тази земна суета1.
— Изглежда — започна Максуел — съм раздвоена личност. Единият от мен, както разбирам, е катастрофирал и умрял.
— Но това е невъзможно — обади се Карол. — Раздвоена личност в смисъл на психика, да, разбирам. Но физически.
— Нито на небето, нито на земята има нещо невъзможно — каза Духа.
— Лош цитат — отбеляза Уп. — А освен това и неточен.
Той сложи ръка на косматата си гръд и силно започна да се чеше с късите си пръсти.
— Не ме гледайте толкова ужасена — обърна се той към Карол. — Сърби ме. Аз съм дете на природата, затова и се чеша. Но не съм съвсем гол. Нося гащета.
— Отърсва се от старото — обясни Максуел, — но едва отскоро.
— Да се върнем на тази раздвоена личност — каза момичето. — Можете ли да ни обясните какво всъщност се случи.
— Отправих се към една от планетите на Енотовата кожа, но по пътя вълновата ми схема се раздвои по някакъв начин и аз стигнах на две места.