— Говорят се странни неща — намеси се Максуел. — Под ключ държели група супермени. Чувала ли сте за това?
— Да, чувала съм — отвърна тя. — Слухове винаги е имало.
— И най-хубавият, който научих напоследък — рече Уп, — е истинско бижу. Някой ми каза, че свръхестествениците са се свързали с Дявола. Какво ще кажеш за това, Пит?
— Знам ли — отговори Максуел. — Мисля, че някой беше опитвал. Почти съм сигурен, че някой трябва да е опитвал. Толкова явен факт, човек не може да го е отминал.
— Нима искате да кажете — запита Карол, — че наистина е възможно да има Дявол?
— Преди два века — отговори Максуел, — хората питаха със съвсем същия глас както вие сега, дали наистина има такива неща като троли и таласъми.
— И духове — допълни Духа.
— Сериозно ли говорите? — извика Карол.
— Не, разбира се — отвърна Максуел, — но не съм готов да изключа съществуването дори на Дявола.
— Удивителен век — обяви Уп. — Сигурно и друг път сте ме чували да го изтъквам. Сложихте край на суеверията и разните там бабини деветини. Търсите истината в тях. Но моите съвременници знаеха, че има троли, таласъми и прочие. Легендите за тях, както разбирате, винаги са се базирали на действителни факти. Само, че по-късно, когато човекът надрасна дивашката си простота, ако мога така да се изразя, отрече тези факти; не можеше да си позволи да вярва в неща, за които знае, че са истински. И той ги поукраси и запази на сигурно място в легендите и митовете, а когато човешкото население продължи да се множи, тези същества се скриха дълбоко. И много добре направиха, защото имаше време, когато те не бяха такива мили създания, за каквито сега ги мислите.
— А Дяволът? — запита Духа.
— Не съм сигурен — отвърна Уп. — Възможно е, но не мога да твърдя. Имаше всички тия неща, които вие примамихте, отново открихте и изпратихте в резерватите им. Но имаше и много други. Някои — страшни и всички — неприятни.
— Изглежда не сте ги обичали много — отбеляза Карол.
— Да, мис, не ги обичах.
— Струва ми се, — каза Духа, — това би било богата тема за някои проучвания в института „Време“. Явно, имало е различни видове от тия… може ли да ги наречем примати?
— Да, може — рече Максуел.
— Примати от съвсем друго естество, не като маймуната и човека.
— От друго естество ли? — учуди се Уп. — Злобни гадинки.
— Един ден, уверена съм, институтът „Време“ ще си каже думата — обяви Карол. — Там знаят всичко това, нали?
— Би трябвало — отвърна Уп. — Толкова често съм им разказвал, и то със съответните описания.
— Доста работа имат във Времето — напомни им Максуел. — Много области ги интересуват. Пък и трябва да обхванат цялото минало.
— А пари нямат — каза Карол.
— Ето — обяви Максуел, — говори един лоялен сътрудник на Времето.
— Но наистина е така — извика тя. — Другите дисциплини могат толкова много да научат от изследванията на Времето. На писаната история не може да се разчита. В доста случаи се оказва различна от действителните събития. Въпрос на предпочитание, пристрастие или просто лоша интерпретация, запазена навеки в писмена форма. Но отделят ли другите институти средства за проучванията на времето? Ще ви отговоря. Не! Само няколко, разбира се. Юридическият ни съдейства чудесно, но малко са такива като него. Страхуват се. Не искат да нарушават спокойствието в уютните си малки светове. Вземете например историята с Шекспир. Мислиш си, Факултетът по английска литература ще е доволен да открие, че Оксфорд е написал пиесите. В края на краищата, по този въпрос се говори от много години — кой всъщност е написал пиесите? Но когато накрая Времето уточни кой действително ги е написал, те се възмутиха.
— И сега — каза Максуел — Времето докарва тук Шекспир да изнесе лекция как не е написал пиесите. Не намирате ли това за не дотам тактично?
— Въпросът изобщо не стои така — отговори Карол. — Работата е, че Институтът е принуден да извлича атракция от историята, за да спечели малко пари. И винаги е така. Всевъзможни планове за повече пари. И си печелим репутация на група клоуни. Не мислете, че на декана Шарп му прави удоволствие…
— Познавам Харлоу Шарп — прекъсна я Максуел. — Повярвайте ми, той извлича удоволствие от всичко.
— Клевета — каза Уп с престорен ужас. — Не знае ли, че за подобно дрънкане могат да те разпънат на кръст?