— Сигурно има специалисти и по духовете. Какво казват те?
— Мисля, че има няколко становища. Написани са тонове книги за призраците, но не съм имал време да се запозная с тях. Зная, в ранните епохи са вярвали, че всеки човек след смъртта си се превръща в дух, но сега, доколкото разбирам, в това вече никой не вярва. Съществуват някои специални обстоятелства, при които възникват духовете, но не знам какви са те.
— А това негово лице — рече Карол, — малко призрачно, но някак си чаровно. Трудно се сдържах да не се вглеждам в него. Тъмна празнота, загърната в чаршаф. И понякога намек за очи. Малки светлини, които биха могли да бъдат очи. Или така ми се е сторило?
— Не. На мен също така ми се е струвало.
— Бихте ли хванали този глупав саблезъб, да го издърпате малко. Ще се изхлузи на бързия пояс. Нищо не разбира. Би заспал навсякъде и по всяко време. Само за ядене и спане мисли.
Максуел посегна и издърпа Силвестър в първоначалното му положение. Саблезъбият изръмжа в съня си.
Максуел опъна гръб, облегна се на седалката и погледна небето.
— Вижте звездите — каза той. — Няма нищо по-хубаво от земното небе. Радвам се, че пак се върнах.
— И какво ще правите сега, след като сте се върнали?
— Ще ви изпратя до вкъщи, след това ще си взема багажа и ще се върна при Уп. Той ще отвори един от онези неразпечатани буркани от компот, ще пием, ще седим и ще разговаряме до зори. После ще легна в леглото, което си има за гости, а той ще се свие върху купчината листа…
— Видях листата в ъгъла и изгарях от любопитство. Но не попитах.
— Винаги там спи. Не се чувства удобно в легло. В края на краищата, в продължение на много години купчината листа за него са били върха на разкоша…
— Пак се опитвате да ми се присмивате.
— Не, не се опитвам — рече Максуел. — Казвам ви истината.
— Нямах предвид какво ще правите довечера? Искам да ви попитам какво ще правите изобщо? Вие сте мъртъв, не си ли спомняте?
— Ще обяснявам — отвърна Максуел. — Непрекъснато ще обяснявам. Където и да отида, ще има хора, които ще искат да знаят какво се е случило. Може да има дори разследване. Искрено се надявам да няма, но, струва ми се, че трябва да има.
— Какво щастие, че сте били двама. Извинявай, но аз се радвам.
— Ако Транспортният успее да се оправи в тая работа, голяма реклама ще е за него. Всеки от нас ще може да си държи двойник, прибран някъде за непредвидени случаи.
— Тая няма да я бъде — наостри се Карол. — Поне не за всеки индивид. Този, другият Максуел, е втора личност и… не знам какво искам да кажа. Много е късно вече, не мога да го проумея, но съм сигурна, че тая няма да я бъде.
— Да — каза Максуел, — мисля, че няма да я бъде. Глупава идея.
— Вечерта беше хубава. Благодаря ви много. Толкова приятно прекарах.
— И Силвестър получи голям бифтек.
— Да. Няма да ви забрави. Обича хора, които му дават месо… Той е просто един лакомник и нищо повече.
— Има само още едно нещо — продължи Максуел, — едно нещо, което не ни казахте. Кой направи предложението за Артефакта?
— Не знам. Знам само, че има такова предложение. И доколкото разбирам, достатъчно добро, за да се отнасят с внимание към него във Времето. Просто дочух откъслечен разговор, който не трябваше да чувам. Важно ли е?
— Може би — отвърна Максуел.
— Сега си спомням — продължи тя. — Имаше още едно име. Не на този, който възнамерява да го купи, или поне така мисля. Просто на човек, замесен в тая работа. Забравила бях досега за него. Някой с фамилията Чърчил. Говори ли ви нещо това?
8
Уп седеше пред огнището и режеше ноктите на краката си с голяма чекия, когато Максуел се върна с багажа си.
Уп посочи с ножа към леглото:
— Метни го там и седни до мен. Току-що сложих още две дървета в огъня, ето половин буркан, а имам скрити още два.
— Къде е Духа? — попита Максуел.
— Изчезна. Не знам къде е отишъл. Не ми каза. Но скоро ще се върне. Никога не закъснява много.
Максуел сложи чантата на леглото, отиде до камината, седна и се облегна на грубата й каменна стена.
— Тая вечер се държа като палячо — рече той. — Малко повече от обикновено. Каква е причината?
— Тези нейни големи очи — ухили се Уп. — Просто молеха да бъдат шокирани. Съжалявам, Пит, но не можах да се въздържа.
— А всички онези приказки за канибализъм и повръщания — продължаваше Максуел. — Беше много неприлично.
— Е, добре — отвърна Уп, — допускам, че се поувлякох. Но нали хората очакват именно така да постъпи един долен неандерталец.