— Момичето не е глупаво. По-хитро никой не можеше да ни пробута историята за Артефакта — каза Максуел.
— Да пробута ли?
— Да пробута, разбира се. Да не мислиш, че се изтърва, както се престори?
— За това не се сетих — отвърна Уп. — Може и да е така. Но как мислиш, тогава защо го направи?
— Струва ми се, не иска да го продават. Сметнала е, че ако каже на дрънкало като тебе, още утре сутринта цялото градче ще знае. Многото приказки биха помогнали да се провали сделката, може и тази сметка да си прави.
— Но, Пит, ти знаеш, не съм дрънкало.
— Знам. Но се държа като такъв тази вечер.
Уп затвори чекията и я пусна в джоба си, вдигна наполовина изпразнения буркан и го подаде на Максуел. Максуел го доближи до устата си и отпи. Огнената течност премина като нож по гърлото му и той се задави. Искаше му се поне веднъж да пие от това нещо, без да се задави. Свали го от устата си и поседя известно време задъхан, като леко потръпваше.
— Силна работа — каза Уп. — Най-хубавата ракия, която съм източвал от доста време насам. Видя ли мехурчетата отгоре?
Максуел, неспособен да говори, кимна.
Уп посегна, взе буркана, наклони го и намали нивото му с около инч и малко повече. Свали го от устата си и с любов го притисна към косматите си гърди. Издиша така шумно, че пламъците в огнището затанцуваха. Със свободната си ръка потупа буркана.
— Първокласно нещо — каза той.
Избърса устата си с опакото на ръката и поседя така, загледан в огъня.
— Разбира се, теб не можеше да те вземе за дрънкало — заговори той накрая. — Забелязах, как цяла нощ ти фантастично заобикаляше нещата. И все въртеше около истината.
— Може би, защото аз самият не знам напълно истината. Или не знам какво да правя с нея. Настоен ли си да слушаш?
— Винаги — отвърна Уп. — Ако това искаш ти. Макар и да не е необходимо да ми я казваш, ако вършиш това само по задължение. Знаеш, че ще си останем приятели и нищо да не ми кажеш. Не е нужно дори да говорим за това. Има толкова други неща за разговор.
Максуел поклати глава.
— Трябва да ти кажа, Уп. Трябва да го кажа на някого и ти си единственият, на когото ще посмея. Множко ще ми дойде, ако продължавам да го нося в себе си.
Уп му подаде буркана.
— Пийни още една глътка и щом искаш, започвай. Не мога само да проумея такава глупост от страна на Транспортния. Не го вярвам. По-скоро си мисля, че е нещо друго.
— И си прав. Там някъде има една планета. Според мен, много близо. Свободно движеща се планета, несвързана с никакво слънце, макар, доколкото разбирам, винаги може да се включи към която си иска слънчева система.
— Трудна работа. Орбитите на другите планети ще се объркат.
— Да, но това не е неизбежно — обясни Максуел. — Няма да обикаля в една и съща равнина с другите планети. И въздействието й ще се предотврати.
Той вдигна буркана, затвори очи и пое голяма глътка. Главата му щеше да се пръсне, стомахът му подскачаше. Свали буркана от устата си и се облегна на грубата зидария. Вятърът мяучеше в комина — самотен звук, но звук, затворен от грубите дървени стени. Една цепеница в огнището се разпадна и пусна нагоре сноп искри. Пламъците танцуваха високо и по цялата стая се гонеха трепкащи сенки.
Уп посегна, измъкна буркана от ръцете на Максуел, но не пи веднага, а го притисна на коленете си.
— Значи другата планета те е настигнала, изкопирала вълновата ти схема — каза той — и вие станахте двама.
— Откъде знаеш?
— По метода на дедукцията. Най-логично е така да се случи. Знам, че сте били двама. Другият се върна преди теб. Разговарях с него и това беше ти, той беше толкова Пит Максуел, колкото си и ти сега, седнал там. Каза, че няма никакъв дракон, че всичко това с Енотовата кожа са празни работи и затова се е върнал преди определеното време.
— Ето какво било — изрече Максуел. — А аз се чудех защо се е върнал рано.
— Поставен съм пред трудната задача да реша дали трябва да се радвам, или да скърбя — каза Уп. — Навярно и двете по малко, като оставя място за удивлението пред необикновения ход на човешката съдба. Онзи, другият, беше ти, сега той е мъртъв и аз загубих един приятел. Той беше човек, личност, и този човек и личност завърши със смърт. Но ето те теб тук и ако по-рано загубих приятел, то сега си възвърнах този загубен приятел, защото ти си толкова истинският Питър Максуел, колкото и онзи, другият.
— Казаха ми за нещастен случай.
— Не съм убеден — рече Уп. — Мислих доста по този въпрос. Но откак ти се върна, вече изобщо не вярвам в това. Слизал е от шосето, препънал се е, паднал, ударил си главата…
— Никой не се препъва, когато слиза от шосето. Освен ако е пиян, сакат или тромав. Външният слой едвам пълзи.