Максуел се усмихна кисело.
— Да, сигурно би желал да знаеш. Ти си озадачен, объркан и не съвсем сигурен в разсъдъка си. Седиш там и се чудиш, дали наистина аз съм Питър Максуел?
— Е, добре, ти ли си Питър Максуел?
— Разбира се, че съм аз. Няма да те обвинявам, нито теб, нито когото и да е, ако се съмнявате. Ние сме били двама. Нещо се е случило с вълновата схема. Единият от нас е отишъл до Енотовата кожа, вторият — някъде другаде. Този, който е отишъл до Енотовата кожа, се е върнал на Земята и е умрял. Аз си дойдох вчера.
— И разбра, че си мъртъв.
Максуел кимна:
— Апартаментът ми — даден на друг, всичките ми вещи изчезнали. От университета ми казаха, че мястото ми е заето и аз съм без работа. Затова те попитах как мога да си възстановя правата.
Пристън се облегна на стола и замислен загледа Максуел.
— Законно — каза той — мисля, че университетът стои на здрава почва. Ти си умрял, разбираш ли? Сега нямаш никакви права. Поне докато не ги възстановим.
— Чрез дълъг съдебен процес ли?
— Да, предполагам. Не мога да ти дам точен отговор. Случаят е безпрецедентен. Разбира се, има прецеденти, за невярно установена личност, самоличността на някой умрял да е сбъркана с друг, още жив. Но при теб няма грешка. Мъжът, който безспорно беше Питър Максуел, е мъртъв и няма прецедент за установяване самоличността при подобни обстоятелства. Ще трябва да създаваме собствен прецедент по пътя на дълго, трудно ровене из най-мътните съдебни аргументи. Години може да продължи. И да ти кажа правата, не знам откъде и как да започна. Може да се получи нещо, да се придвижи, но ще е необходима много работа и умуване. Най-напред, разбира се, трябва законно да установим кой си ти.
— Кой всъщност съм аз? За бога, Ал, та ние знаем кой съм аз.
— Но законът не знае. Законът няма да те признае такъв, какъвто си днес. Не съществуваш юридически. Ти си безусловно никой. Всичките ти документи са в архива и вече са картотекирани…
— Та аз си имам документи — каза спокойно Максуел, — ето тук, в джоба ми.
Пристън го загледа вторачено.
— Да, сигурно имаш, ще помисля върху това. Господи, каква бъркотия.
Той стана, прекоси стаята, клатейки глава. Отиде до стената и се обърна, върна се и пак седна.
— Нека помисля. Дай ми малко време. Може да изровя нещо. Трябва да изровим нещо. Много работа имаме. И въпросът с твоето завещание…
— Моето завещание ли? Забравих за завещанието. Не съм и помислил за него.
— Сега го легализират. Но мога да го спра по някакъв начин.
— Завещал съм всичко на брат си, който работи в Изследователската служба. Мога да се свържа с него, макар и да не е съвсем дребна работа. Обикновено е на път с флота. Но въпросът е, че там няма да има затруднения. Още щом научи какво е станало…
— Той няма да създаде пречки — прекъсна го Пристън, — но със съда работата е друга. Може да се оправи, разбира се, но навярно ще трябва време. Докато се изясни, няма да имаш никакви права над имуществото си. Не притежаваш нищо освен дрехите, с които си облечен и това, което е в джоба ти.
— От Университета ми предложиха длъжност на Готика IV, декан на научния институт. Но в момента нямам намерение да я заемам.
— А как си с парите?
— Всичко е наред. Засега. Уп ме приюти при себе си, а аз имам малко пари. Потрябва ли, ще намеря някаква работа. В случай на нужда Харлоу Шарп ще ми помогне да се измъкна от затруднението. Ако нищо друго не остава, ще тръгна с една от експедициите му. Мисля, ще ми хареса.
— А за това не трябва ли да имаш някаква научна степен във Времето?
— Не, щом отиваш като обикновен работник в експедицията. Но ако ръководиш проучвания от какъвто и да е вид, сигурно ще ти е нужно.
— Преди да започна да действам — каза Пристън, — ще трябва да разбера всички подробности. Всичко, което се е случило.
— Ще ти напиша пълно изложение. Ще го заверя при нотариуса. Ще направя всичко, каквото искаш.
— Струва ми се, можем да заведем дело срещу Транспортния институт. Те забъркаха тази каша.
Максуел започна да увърта:
— Не точно сега. По-късно може да помислим и за това.
— Приготви изложението — каза му Пристън. — А междувременно аз ще помисля и ще се поровя из законите. Тогава може да започнем. Чел ли си вестниците? Гледал ли си телевизия?
Максуел поклати глава:
— Нямах време.
— Просто са обезумели — продължи Пристън. — Чудно как не са те пресрещнали някъде още. Сигурно те търсят. Засега имат само предположения. Миналата нощ са те видяли в „Прасето и свирката“. Много хора явно са те забелязали там, или си мислят, че са те забелязали. И сега се изтъква, че си се върнал от гроба. На твое място бих стоял настрана от тях. Но ако те открият, абсолютно нищо не им казвай.