— Нищо не казвате — продължи мистър Мармадюк. — Не е възможно да греша. Несъмнено вие сте агентът по продажбата, нали?
— Да — отвърна Максуел, — аз съм агентът.
Разбираше, че няма смисъл да отрича. По някакъв начин това същество в стаята знаеше за другата планета и за запаса от знания. А може би знаеше и цената. И той се чудеше, възможно ли е колесатият да е направил предложението за Артефакта.
— Добре, тогава — каза мистър Мармадюк — да преминем веднага към сделката и да обсъдим условията. При това, нека не забравяме да посочим и комисионната за вас.
— Страхувам се — обяви Максуел, — че в момента това е невъзможно. Не знам условията. Разбирате ли, първо трябваше да намеря купувач и после…
— Изобщо не трябва да се тревожите — прекъсна го мистър Мармадюк, — защото аз знам това, което вие не знаете. Запознат съм с условията.
— И ще платите ли цената?
— Безспорно — отвърна колесатият. — Нужно е само малко време за това. Трябва да се извършат някои договорки. Направим ли ги веднъж, двамата с вас ще свършим цялата работа и въпросът ще приключи без шум и неприятности. Струва ми се, единственото, което трябва да уточним, е комисионната, която вие напълно заслужавате.
— Предполагам, ще е добра — каза студено Максуел.
— Мислихме — обясни мистър Мармадюк — да ви назначим, „библиотекар“ ли се казва това, на стоката, която купуваме. Ще има доста работа по разработването и систематизирането й. За такова нещо ще ни е необходим човек като вас, и мисля, ще я намерите много интересна. А заплатата, молим ви, професор Максуел, вие определете заплатата и условията за назначаването си.
— Ще трябва да си помисля.
— На всяка цена — каза мистър Мармадюк. — В неща от този род е хубаво да си помисли малко човек. Ще видите, че сме склонни на най-голяма щедрост.
— Не това исках да кажа. Ще трябва да си помисля за сделката. Дали именно с вас да уредя продажбата.
— Вероятно се съмнявате, че сме достойни да купим стоката?
— Може и така да е.
— Професор Максуел — рече колесатият, — съветвам ви да оставите настрана съмненията си. Най-хубаво е изобщо да не питаете към нас никакви съмнения. Защото твърдо сме решили да получим това, което вие предлагате. Затова би трябвало да преговаряте най-охотно с нас.
— Независимо дали искам, или не? — запита Максуел.
— Аз не бих поставил въпроса чак толкова направо — обясни мистър Мармадюк, — но вие се изразихте съвсем вярно.
— Не сте в по-изгодно положение от мен, за да ми говорите с такъв тон.
— Нямате представа какво положение заемаме ние — каза колесатият. — Вашите знания стигат само до определена граница в космоса. Не знаете какво лежи зад тази граница.
Имаше нещо в думите му, в начина по който се казаха, от което по тялото на Максуел премина хлад, сякаш остър, леден вятър от някаква неизвестна част на вселената духна в стаята.
Вашите знания достигат само до известна граница във вселената, беше казал мистър Мармадюк. А какво лежи зад тази граница? Никой не знае, разбира се. Знае се само, че колесатите са си създали империя в някаква област отвъд неясната граница, до която се разпростират човешките проучвания. И през тази граница проникваха ужасни истории, такива слухове, каквито се раждат при всяка граница в отговор на човешкия интерес към онова неизвестно, намиращо се съвсем малко по-нататък.
Редки са били контактите с колесатите, почти нищо не се знае за тях и това по себе си е лошо. Нямало е протегнати ръце, нямало е доброжелателни жестове нито от страна на колесатите, нито от страна на хората или техните приятели и съюзници. Границата лежеше там, в онзи голям сектор в космоса, една безмълвна, мрачна линия, която не пресичаха нито едните, нито другите.
— Ще съм в състояние по-добре да реша — каза Максуел, — ако съм по-осведомен, ако знам повече за вас…
— Знаете, че сме буболечки — отвърна Мармадюк и думите му прозвучаха съвсем подигравателно. — Проявявате нетърпимост…
— Не проявяваме нетърпимост — разсърди се Максуел, — и не мислим за вас като за буболечки. Знаем, че вие сте това, което ние наричаме кошерен механизъм. Знаем, че всеки от вас е колония от същества, подобни на живите форми тук, на Земята, които ние наричаме насекоми, и това ни различава от вас, разбира се, но не повече, отколкото от множество същества по разни други звезди. Не ми харесва думата „нетърпимост“, мистър Мармадюк, защото това предполага, че има основания за търпимост, а такова нещо няма, нито за вас, нито за мене, нито за което и да е друго същество във вселената.