Обърна се и започна да се спуска по дефилето. Преди да стигне до гората, се спря и погледна назад, към склона. Трънката стоеше на фона на небето здраво, твърдо вкоренена в земята.
Когато отмина танцувалната поляна на феите, видя група троли да работят сърдито, като заравняваха земята и слагаха нови чимове по издълбаните от камъка места. От камъка нямаше и следа.
18
Максуел беше на половината път до Уисконсинското университетско градче, когато се яви Духа и седна до него.
— Имам поръчение от Уп — започна той, пренебрегвайки всякакви предварителни встъпления към разговора. — Не трябва да се връщаш в колибата. Вестникарите изглежда са те подушили. Когато дойдоха да разпитват, Уп премина към действие без, струва ми се, много, много да му мисли и разсъждава. Изхвърли ги насила, но те продължават да се навъртат наоколо и да те търсят.
— Благодаря. Признателен съм ти за съобщението. Но всъщност, струва ми се, сега то няма голямо значение.
— Събитията не се ли развиват добре?
— Едва ли изобщо се развиват — Максуел се поколеба, после му рече. — Предполагам, Уп ти е разказал какво става.
— Ние с Уп сме едно — отвърна Духа. — Разказа ми, разбира се. За него, струва ми се, беше ясно, че ти няма да възразиш. Но бъди спокоен…
— Не това. Само се чудех, ще трябва ли и пред теб да декламирам всичко отново. Тогава ти е известно, че отидох в резервата, да проверя каква е работата с картината на Ламбърт.
— Да — отвърна Духа. — Онази, която е у Нанси Клейтън.
— Имам чувството — рече му Максуел, — че открих повече, отколкото очаквах. Разкрих нещо, което съвсем не може да ни помогне. Именно Банши е осведомил колесатия за цената, искана от кристалната планета. Банши е трябвало да ми я каже, но вместо на мен я е казал на колесатия. Твърди, че е известил колесатия, преди да е знаел за мен, но аз малко се съмнявам. Банши умираше, когато ми го каза, но това не означава, че е говорил истината. Винаги е бил хитрец и особняк.
— Умира ли Банши?
— Вече е мъртъв. Поседях при него, докато умре. Не му показах снимката на картината. Сърце не ми даваше да му досаждам.
— И въпреки това той ти каза за колесатия.
— Само за да разбера, че е мразел човешкия род от самото начало на неговата еволюция. И за да разбера, че накрая си оправяше сметките. Искаше му се да ми каже, че и таласъмите, и другите от Мъничкия народ ни мразят, но не го изрече ясно. Вероятно знаеше, че не бих му повярвал. Но нещо, което ми беше казвал О’Тул по-рано ме караше да разбирам, че сигурно съществува някаква наследствена неприязън. Неприязън — да, но навярно не и истинска омраза. Банши потвърди, че сделката за Артефакта е направена и Артефакта е действителната цена на кристалната планета. Мислех си го от самото начало, разбира се. А думите на колесатия снощи почти ме убедиха. Макар да не бях абсолютно сигурен, защото самият колесат не ми изглеждаше съвсем сигурен в тая работа. Иначе защо щеше да ме причаква и да ми предлага служба? Звучеше ми, сякаш се опитва да ме подкупи, сякаш се страхува от нещо, което мога да направя и да разваля сделката му.
— Работата изглежда доста безнадеждна, тогава — отбеляза Духа. — Добри ми приятелю, много съжалявам. Можем ли с нещо да ти помогнем, Уп и аз, а може би и онова момиче, което така непоколебимо пи с теб и Уп. Онова със саблезъбия.
— Безнадеждно изглежда — каза му Максуел, — но има две неща, които все още мога да направя — да отида при Харлоу Шарп във Времето, да се опитам да го убедя да забави сделката, а после да нахълтам в Ректората и да притисна Арнолд до стената. Ако мога да поговоря с Арнолд да финансира замислите на Времето с толкова, колкото дава колесатият, сигурен съм, че Харлоу ще отхвърли предложението на колесатия.
— Убеден съм в благородните ти усилия, но се страхувам за резултата. Не заради Харлоу Шарп, защото ти е приятел, но ректорът Арнолд няма приятели. И счупените врати не са по вкуса му.
— Знаеш ли какво мисля? — продължи Максуел. — Мисля, че си прав. Но нищо не може да се каже, докато не се опита. А може у Арнолд да настъпи някакво отклонение в нравствената му същност и изведнъж да пренебрегне предрасъдъците и важниченето.
— Трябва да те предупредя — каза Духа, — че е възможно Харлоу Шарп да няма много време нито за теб, нито за когото и да е друг. Има си грижи. Тази сутрин пристигна Шекспир…
— Шекспир ли? — извика Максуел. — За бога, забравих, че ще идва. Да, спомням си, той ще говори утре вечер. Много мръсна работа. Точно сега ли трябваше да стане!