— Изглежда — продължи Духа, — този Уилям Шекспир не е лесен човек. Веднага поиска да излезе и да погледне новия век, за който толкова много са му говорили. Голям зор видя институтът „Време“, докато го убеди да смени дрехите си от епохата на Елизабет със съвременни, но категорично отказаха да го пуснат, докато не се съгласи. А сега Времето се поти пред мисълта какво може да му се случи. Трябва да се грижат за него, а по никакъв начин не могат да го върнат. Продадоха всички билети в залата, до последното правостоящо място, и не могат да рискуват нещо да му се случи.
— Откъде си чул това? — попита Максуел. — Струва ми се, успяваш да стигнеш до университетските клюки преди всеки друг.
— Много обикалям — рече Духа скромно.
— Да, неприятна работа — продължи Максуел, — но ще трябва да рискувам. Времето ми тече. Харлоу ще ме приеме, ако изобщо би приел някого.
— Невероятно ми се струва, че така ужасно се стичат обстоятелствата, та да попречат на всичко, което се опиташ да направиш — рече тъжно Духа. — Невъзможно е от чиста глупост университетът и Земята да не успеят да получат знанията на две вселени.
— Всичко е заради колесатия. Предложението му упражнява натиск срещу нас, кара ни да бързаме. Само да имах повече време, щях да си свърша работата. Можех да говоря с Харлоу, а накрая и Арнолд щеше да ме изслуша. И ако нищо друго не остане, бих придумал Харлоу за една сделка, по-точно Времето да купи библиотеката на кристалната планета, а не университетът. Но нямам време. Дух, какво знаеш за колесатите? Знаеш ли нещо, което ние, другите, не знаем?
— Съмнявам се. Само това, че те може да са хипотетичните врагове, които винаги сме смятали, че накрая ще срещнем в космоса. Действията им показват, че са наши врагове, най-малкото потенциални. И мотивите, нравите, етиката, целият им възглед за живота се различават от нашите. С тях човек вероятно има по-малко общо, отколкото с паяка или осата. Но са умни, а това е най-лошото. Усвоиха достатъчно от нашите възгледи и обноски и могат да се събират с нас, да общуват, да правят бизнес — доказаха го със сделката, която се опитват да сключат за Артефакта. Приятелю мой, именно умът им, тази тяхна гъвкавост най-много ме плашат. Ако си бяхте сменили местата, съмнявам се, че вие, хората, щяхте да се справите така добре.
— Ти си прав, струва ми се — каза Максуел. — И затова не трябва да допуснем да получат това, което предлага кристалната планета. Един господ знае какво ще се открие в тая библиотека. Опитах, но видях само някои образци, не се докоснах дори до периферията. А имаше материал, за който и десет светлинни години нямаше да ми стигнат да го разбера. Но това не означава, че ако му дадат време и има умения, каквито аз нямах и за които вероятно не съм и чувал, човек няма да е в състояние да ги разбере. Мисля, че човекът би могъл. Мисля, че и колесатият може. Огромни са областите на нови знания, за които дори и не подозираме. Не е изключено точно тези знания да са разделящото звено между нас и колесатите. Ако човек и колесатият някога стигнат до стълкновение, най-вероятно е именно знанията на кристалната планета да решат чия ще е победата или поражението. А това може да означава, че колесатите, знаейки, че ние притежаваме знанията, никога да не допуснат стълкновение. Може това да реши въпроса за войната и мира.
Той седеше приведен на мястото си и през топлината на есенния следобед усети хлад, който повяваше отнякъде, но не от пъстрообагрената местност и лазурното небе над тази част от Земята.
— Разговарял си с Банши — каза Духа. — Точно преди да умре. И той спомена за Артефакта. Не те ли насочи какво може да представлява той всъщност? Ако знаехме какво е в действителност…
— Не, Дух. Не каза много. Но добих впечатление, не, по-добре да го нарека подозрение, не беше достатъчно силно, за да е впечатление. И не тогава, а по-късно. Едно странно чувство, при това на нищо неосноваващо се, за да е убеждение, ако е убеждение. Но мисля, че Артефакта е от другата вселена, онази преди нашата, вселената съществуваща по-рано, в която е възникнала и кристалната планета. Нещо ценно, вероятно съхранило се през всичките ери след другата планета. И още един факт, Банши и останалите древни, за които си спомня Уп, произхождат също от тази друга вселена и по някакъв начин са свързани със съществата на кристалната планета. Форми на живот, възникнали, развили се, претърпели еволюция във вселената от миналото и дошли тук и на другите планети като колонизатори, опитвайки се да създадат нова цивилизация, която да върви по стъпките на кристалната планета. Но нещо е станало. Всичките опити за колонизация тук, на Земята, пропаднали, защото се е развил човекът. На останалите планети — вероятно по разни причини. Дори мисля, че знам защо и някои от другите им опити са пропаднали. Може би расите отмират от само себе си. Съвсем естествено и само затова, защото трябва да умрат и да отстъпят мястото на други. Някакъв естествен закон, който ние не разбираме. Може би всяка раса си има определен срок колко да живее. Може би древните същества носят смъртната си присъда в себе си. Някакъв принцип, за който никога не сме и помисляли, защото сме много млади, естествен процес, разчистващ пътя за еволюцията, така че никоя раса да не живее вечно и да пречи на еволюцията.