— Работата въобще не потръгна — рече Максуел. — Единствената причина за веселия ми вид е, че се намирам в такава хубава компания.
— Искаш да кажеш, че Харлоу отхвърли предложението ти! — избухна Уп. — И няма да ти даде един-два дни време.
— Нищо друго не можеше да направи — обясни Максуел. — Вече му е платено и утре колесатият ще извози Артефакта.
— Имаме средство — обяви мрачно Уп — да го накараме да промени решението си.
— Вече не — продължи Максуел. — Сега той не може да се оттегли. Сделката е сключена. Няма да върне парите, няма да наруши дадената дума. И ако сте си наумили това, за което аз си мисля, ще му е нужно само да отмени лекцията и да възстанови парите от билетите.
— Мисля, че си прав — съгласи се Уп. — Не знаехме, че сделката е стигнала дотам. Смятахме да заздравим малко позициите си в преговорите.
— Направихте всичко възможно, и аз ви благодаря.
— Решихме — продължи Уп, — че ако успеем да спечелим ден-два, после ще можем заедно да тръгнем към хълма, ще се вмъкнем при Арнолд и ще му обясним нещата направо. Но сега, мисля, всичко е свършено… Затова пий и подай на мен.
Максуел пи отново и му подаде бутилката. Шекспир свърши бирата си и бухна шишето в масата. Карол взе бутилката от Уп и наля два инча в чашата си.
— Не ме интересува вашето поведение — каза тя, — но аз няма да се държа като абсолютна варварка. Настоявам да пия от чаша.
— Бира! — извика Уп. — Още бира за благородния ни гост.
— Благодаря, сър — каза Шекспир.
— Откъде намери този нощен приют? — запита Максуел.
— Познавам повечето затънтени места в университетския град — отвърна Уп.
— Точно такова ни трябваше — обади се Духа. — Институтът „Време“ ще започне да претърсва за приятеля ни. Каза ли ти Харлоу, че е изчезнал?
— Не. Изглеждаше ми наежен. Спомена, че се безпокои, но не се издаде. Той е от тия, дето могат да седят на ръба на изригващ вулкан, без да им мигне окото. А какво става с репортерите? Още ли държат под прицел колибата?
Уп поклати глава отрицателно.
— Но ще се върнат. Трябва да ти намерим друго място за спане.
— Струва ми се, вече мога да се срещна с тях — рече Максуел. — Все някой ден тази история трябва да се разкаже.
— Ще те разкъсат на парчета — предупреди Карол. — А Уп ми съобщи, че си без работа и Лонгфелоу ти е сърдит. Няма да устоиш на лоша популярност в пресата точно сега.
— Всичко това всъщност няма значение — обясни й Максуел. — Единственият проблем е каква част от истината да им разкажа.
— Всичката — намеси се Уп. — Разкрий им нещата докрай. Нека Галактиката научи какво точно е загубила.
— Не! Харлоу ми е приятел. Не мога да направя нещо, което ще го засегне.
Сервитьорът донесе бутилката бира и я сложи на масата.
— Една бутилка! — вбеси се Уп. — Какво искаш да кажеш, само една бутилка? Връщай се и донеси една каса. Приятелят ни тук е прежаднял.
— Не ми поръчахте — рече сервитьорът. — Откъде да знам.
И той се върна обратно, за да донесе още бира.
— Вашето гостоприемство — заговори Шекспир — е безупречно. Но се страхувам, че съм ви се натрапил в момент на неприятности.
— Неприятности, да — каза му Духа, — но не сте ни се натрапили. Радваме се, че сте при нас.
— А какво означаваха думите на Уп, че ще останете, ще се устроите тук? — запита Максуел.
— Зъбите ми са лоши — отвърна Шекспир. — Едва се крепят на челюстите ми, а понякога и много силно ме болят. Имам сведения, че тукашните зъботехници са чудни, могат да ми ги извадят без всякаква болка и на тяхно място да ми изфабрикуват нови.
— Това наистина може да се направи — рече Духа.
— Оставих у дома — продължи Шекспир — заядлива жена и не ми се ще много да се върна при нея. А пивото, което вие наричате бира, е удивително, превъзхожда всичко, което съм пил. Пък и чух да казват, че сте стигнали до разбирателство с таласъмите и феите, което е учудващо. Но да седя на една маса с дух, това вече не ми се побира в ума, макар човек да има чувството, че тук някъде трябва да търси корените на истината.
Сервитьорът пристигна с една тарга бира и я трясна на масата.
— Ето — рече той възмутен. — Ще ви стигне за някое време. Готвачката каза, че и храната идва.
— Нямате ли намерение да се явите на лекцията си? — попита Максуел Шекспир.
— Отида ли, те ще ме откарат пак у дома, още щом свърша.
— А и ако го хванат — рече Уп, — няма да го пуснат.
— Но как ще си изкарвате прехраната? — полюбопитства Максуел. — Не сте пригоден за тоя свят.
— Сигурно ще измисля нещо — отвърна Шекспир. — В такъв момент човек намира отговор.