— Не може да бъде — извика Уп. — Артефакта прилича на камък. На парче метал.
— Необикновено парче метал — допълни Максуел, — Нещо, което не можеш да откъртиш, нещо, което…
— Да говорим честно — напомни им Карол, — сега не съм сигурна. Може да е само плод на въображението ми.
— Никога няма да научим — рече Максуел. — Колесатия ще откара Артефакта утре.
— И с него ще купи кристалната планета — продължи Уп. — Струва ми се, не би трябвало да си седим тук със скръстени ръце. Ако държахме Шекспир…
— Нямаше да помогне ни най-малко — каза му Максуел. — Тази работа с отвличането на Шекспир…
— Никога не сме го отвличали — обиди се Уп при тази мисъл. — Дойде с нас по съвсем мирен начин. С радост дойде. През цялото време си е правил сметка как да се измъкне от придружителя, изпратен му от Времето. Това беше негова идея. Ние само малко му помогнахме.
— Като хлопнахте придружителя му по главата ли?
— Не, съвсем не — обяви Уп. — Бяхме учтиви с него. Направихме, така да се каже, лека диверсия.
— Както и да е — каза Максуел, — но идеята е била глупава. Вложени са толкова пари. И цяла дузина шекспировци да бяхте отвлекли, пак нямаше да накарате Харлоу да се откаже от сделката за Артефакта.
— И все пак — обади се Карол, — нещо не можем ли да направим? Например да вдигнем Арнолд от леглото.
— Единственият начин — рече Максуел, — по който Арнолд може да ни помогне, е да даде на Времето толкова пари, колкото колесатият плаща на Шарп. Не мога да си представя такова нещо, а вие?
— Не, не мога — отвърна Уп.
Вдигна буркана към устата си и го пресуши. Стана, отиде до тайника в пода и извади друг буркан. Отвинти бавно капака и го подаде на Карол.
— Да се разположим по-удобно — предложи той — и да се натряскаме. Сутринта репортерите ще са тук и трябва да събера сили, за да ги изхвърля всички навън.
— Не, почакай — каза Максуел — някаква идея ми идва наум.
Те седяха и чакаха да се оформи идеята.
— Преводачът — продължи Максуел. — Онзи, който използвах, за да разчета записите на кристалната планета. Намерих го в чантата си.
— Наистина ли? — запита Уп.
— А ако Артефакта е просто един друг запис?
— Но Карол казва…
— Знам какво казва Карол. Но тя не е сигурна. Само мисли, че е видяла онова око, втренчено в нея. Изглежда невероятно.
— Вярно — съгласи се Карол. — Не съм абсолютно сигурна. А в думите на Пит има някакъв смисъл. Ако той е прав, то този запис трябва да е много важен и много подробен. Навярно цял нов свят от знания. Може би нещо, което кристалната планета е оставила на Земята, вярвайки, че никой няма и да помисли да го потърси тук. Някакъв таен запис.
— Дори и да е така — каза Уп, — каква полза. Музеят е заключен и Харлоу няма да ни го отвори.
— Аз мога да ви въведа — предложи Карол. — Ще телефонирам на пазача и ще му кажа, че трябва да вляза да свърша някаква работа. Или, че съм забравила нещо там и искам да го взема. Имам разрешение за такива неща.
— И ще загубиш работата си — забеляза Уп.
Тя сви рамене.
— Има и други служби. А ако успеем…
— Но шансът за това е много малък — запротестира Максусел — Не повече от едно на един милион. Може би и по-малко. Не отричам, че искам да опитам, но…
— А ако открием, че е наистина нещо важно? — попита Карол. — Тогава можем да отидем при Шарп и да му обясним, а може би…
— Не знам — каза Максуел. — Съмнявам се, че ще открием нещо толкова важно, та Харлоу да отстъпи от сделката.
— Е, добре — намеси се Уп, — да не губим време в седене и разговори. Да направим нещо.
Максуел погледна Карол.
— И аз така мисля, Пит — рече тя. — Мисля, заслужава си да се рискува.
Уп посегна, взе буркана с ракията, който се намираше пред нея, и завинти капака.
22
Миналото ги заобикаляше, едно минало в кутии, в стъклени витрини и върху подставки, загубено, забравено и неизвестно, изтръгнато от времето чрез дълги експедиции, които са изследвали скритите кътчета на човешката история. Изкуство и фолклор, за които човек не е и сънувал, докато не се е върнал да ги намери; още нови грънчарски произведения, известни досега в най-добрия случай само като разпръснати чирепи, шишета с мехлеми и мазила от древния Египет, още запазени и свежи; старинни железни оръжия, взети направо от ковачницата; свитъци ръкописи от Александрийската библиотека, които щели да изгорят, но не изгорели, защото навреме били изпратени хора, и само миг преди да бъдат овъглени, ги изтръгнали от пламъците; прославеният гоблен „Ели“, изчезнал за човека в един отдавна отминал век — всичко това и множество други неща лежаха тук, една съкровищница от задигнати скъпоценности (много от тях сами по себе си не представляваха скъпоценности), измъкнати от недрата на времето.