— Дай го на мен — рече Максуел. — Дано се държи добре. Може би ще ме слуша.
По-нататъшното придвижване на дракона беше отбелязано от цяла серия сгромолясвания. Чувайки ги, Максуел изстена. Шарп ще го скалпира за това. И с право, макар да са приятели. Целият музей е разбит, а Артефакта е превърнат в необуздани тонове жива плът.
Направи няколко нерешителни крачки към шума от падащите с трясък предмети. Силвестър се промъкваше до него, ниско прилепен към пода. В тъмнината Максуел различи неясните очертания на погазващия всичко по пътя си дракон.
— Хубав дракон — каза Максуел. — Спокойно, приятелю.
Прозвуча доста глупаво и малко неподходящо. Как изобщо, чудеше се той, трябва да говори човек на един дракон.
Силвестър изпусна сухо ръмжене.
— Стой настрана — рече му рязко Максуел. — Нещата са достатъчно лоши и без твоята намеса.
Питаше се какво ли е станало с пазача. Най-вероятно е сега той да телефонира на полицията и да подготвя буря.
Зад себе си чу как със скърцане се отваряха врати. Само ако драконът можеше да изчака да се отворят! Тогава ще го измъкнат. А какво ли щеше да стане щом веднъж се озове навън? Максуел потрепера при мисълта за това, за всяващото бъркотия огромно животно по улиците и алеите. Може би, в края на краищата, ще е по-добре да го държат затворен тук.
Остана нерешително за миг, претегляйки плюсовете и минусите на един затворен дракон пред пуснатия на свобода. Музеят малко или много вече беше разбит и може би пълното му разрушаване щеше да е за предпочитане пред пускането на това същество, способно да разгроми университетското градче.
Вратите още скърцаха, отваряха се бавно. Докато през цялото време драконът се движеше с лека походка, сега той се хвърли в галоп към отварящия се портал.
Максуел се обърна.
— Затворете вратите! — извика той, после бързо се наведе встрани, тъй като галопиращият дракон се насочи към него.
Вратите бяха отворени отчасти и така останаха. Уп и Карол се разтичаха в различни посоки, възнамерявайки да оставят достатъчно място за трополящите тонове жива плът, тръгнала да излезе на открито.
Гръмотевичните ревове на Силвестър бумтяха и отекваха в музея и той се спусна в преследване на бягащото същество.
От другата стена Карол крещеше към него:
— Недей, Силвестър! Не, Силвестър, не! — Змиеподобната опашка на дракона неспокойно плющеше от една страна на друга, докато той бягаше. Етажерки и маси с трясък се сгромолясваха, статуи се завъртаха и падаха, пътека от разрушения бележеше полета на дракона към свободата.
Стенейки, Максуел изтича след Силвестър и дракона, макар, да го убиеш, не знаеше точно защо трябва да бяга. Че не искаше да хване дракона, в това беше сигурен.
Драконът стигна до отворената врата и с един единствен скок, високо във въздуха, излезе през нея, а при скока крилете му се разтвориха и се размахаха в отмерен ритъм.
При вратата, едва запазил равновесие, Максуел спря.
На стълбите, пред входа, Силвестър също се завъртя, подхлъзвайки се при спирането, и сега изпъваше тяло нагоре и беснееше гласно към летящия дракон.
Гледката караше човек да притаи дъх. Лунна светлина върху удрящи във въздуха криле, която се отразяваше в червено, златно и синьо по лъскавите люспи и създаваше бляскава дъга, трепкаща в небето.
Уп и Карол изскочиха от вратата и се спряха, загледани нагоре.
— Колко е красиво! — каза Карол.
— Да, нали — обади се Максуел.
И сега за пръв път разбра напълно какво точно се беше случило тук. Нямаше вече Артефакт и сделката с колесатия е загубила силата си. Но и сделка с кристалната планета не можеше да сключи. Веригата от събития, започнала с копирането на вълновата му схема, когато го изстреляха към Енотовата кожа, се прекъсваше. Сега, ако не беше бляскавата дъга в небето, все едно че изобщо нищо не беше ставало.
В момента драконът беше по-високо, кръжеше в небето и вече представляваше само едно сияние от цветовете на дъгата.
— Край — обяви Уп. — Какво ще правим сега?
— Вината е моя — рече Карол.
— Никой не е виновен — обади се пак Уп. — Просто така се случи.
— Да — каза Максуел, — но провалихме сделката на Харлоу.
— Така е — обади се един глас зад тях, — Би ли ми казал някой какво става тук?
Обърнаха се. На входа стоеше Харлоу Шарп. Някой беше запалил всички лампи в музея и той ясно се очертаваше в осветения правоъгълник на вратата.
— Музеят разбит — продължи той, — Артефакта изчезнал и вие двамата тук, би трябвало да разбера. Мис Хампътн, изненадан съм. Мислех Ви за по-разумна, а Вие да се свържете с такава непристойна компания. Въпреки че този Ваш луд саблезъб…