— Не, струва ми се, вече няма какво — рече Уп. — Бих казал, без да го усуквам, че направихме всичко, каквото беше по силите ни.
23
Инспектор Дрейтън стана тежко от стола си в приемната на Шарп.
— Радвам се, че най-после пристигнахте, д-р Шарп — каза той. — Случило се е нещо…
Инспекторът бързо прекъсна думите си, щом видя Максуел.
— А, Вие ли сте? — продължи инспекторът. — Радвам се да Ви видя. Здравата потичах след Вас.
Максуел направи гримаса.
— Не съм сигурен, инспекторе, че споделям радостта Ви.
Ако имаше някой, без когото можеше да мине точно сега, помисли си той, то това беше инспектор Дрейтън.
— Кой сте Вие? — рязко попита Шарп. — Защо сте се вмъкнали тук?
— Аз съм инспектор Дрейтън от Службата за сигурност. Оня ден проведох кратък разговор с професор Максуел по повод завръщането му на Земята, но се страхувам, че имам още някои въпроси…
— В такъв случай — заяви Шарп — моля, застанете на опашка. Имам работа с д-р Максуел и се страхувам, че моята е с предимство пред вашата.
— Не ме разбрахте — каза Дрейтън. — Не съм дошъл тук да арестувам приятеля Ви. Появяването му с Вас е късмет, който не съм очаквал. Има друго нещо, за което си мислех, че можете да ми помогнете, нещо, което се случи доста неочаквано, Разбирате ли, чух, че професор Максуел е бил гост на неотдавнашния прием на мис Клейтън и аз отидох при нея…
— Говорете смислено, човече — прекъсна го Шарп. — Какво общо има Нанси Клейтън с всичко това?
— Не знам, Харлоу — каза Нанси Клейтън, появявайки се на вратата на вътрешния кабинет. — Никога не съм имала намерение да се замесвам в нещо. Опитвала съм се само да забавлявам приятелите си и не виждам какво чак толкова нередно има в това.
— Нанси, моля те — рече Шарп — Първо ми кажи какво става. Защо си тук, защо инспектор Дрейтън е тук и…
— Заради Ламбърт — обяви Нанси.
— Искаш да кажеш, заради човека, който е нарисувал онази картина у вас.
— Те са три — каза гордо Нанси.
— Но Ламбърт е умрял преди повече от петстотин години.
— Така мислех и аз — продължи Нанси. — Но тази нощ той се появи. Каза, че е бил изгубен.
Като отмести Нанси встрани, от кабинета излезе мъж — висок, груб, с жълтеникавочервена коса и дълбоки бръчки по лицето.
— Излиза, господа, че става дума за мен. Имате ли нещо против аз да говоря за себе си?
Думите му, така както ги произнасяше, звучаха странно. Той стоеше насреща им сияещ, добродушен и човек не намираше нищо, заради което да не изпитва симпатия към него.
— Вие ли сте Албърт Ламбърт? — попита Шарп.
— Да, аз съм — отвърна Ламбърт. — Надявам се, не ви преча, но с мен се случи голяма неприятност.
— А нима само с Вас? — запита Шарп.
— Не знам със сигурност — отвърна Ламбърт. — Предполагам, има още много хора, изправени пред затруднения. Но когато човек има проблем, въпросът е къде да отиде и да го реши.
— Господине — каза Шарп, — аз съм в същото положение като Вас. И аз търся отговор.
— А не разбираш ли — обърна се Максуел към Шарп, — че Ламбърт правилно се е ориентирал. Дошъл е именно там, където проблемът му може да се разреши.
— Ако бях на ваше място, млади човече — каза Дрейтън, — щях да се държа по-кротко. Оня ден се измъкнахте доста ловко, но сега съм ви хванал. Има много въпроси…
— Инспекторе, ако обичате, не се месете — прекъсна го Шарп. — Нещата са достатъчно лоши и без вие да ги усложнявате. Артефакта го няма, музеят е разбит, Шекспир изчезна.
— Но аз искам само — каза благоразумно Ламбърт — да се завърна у дома. Обратно в 2023 година.
— Почакайте малко — нареди Шарп. — Вие не сте на ред. Аз не…
— Харлоу — каза Максуел, — всичко ти обясних днес следобед. Питах те за Симънсън. Сигурно си спомняш.
— Симънсън ли? Да, сега си спомням. — Шарп погледна към Ламбърт. — Вие сте човекът, който е нарисувал платното, изобразяващо Артефакта.
— Артефакта ли?
— Голям блок от черен камък на върха на един хълм.
Ламбърт поклати глава.
— Не, не съм го рисувал. Но сигурно ще го нарисувам. По-точно, не бих могъл да не го нарисувам, защото мис Клейтън ми показа платното и то несъмнено е нещо, което е направено от моята ръка. И трябва да ви кажа, че не е толкова лошо, колкото и нескромно да звучи.
— Тогава, Вие наистина сте виждали Артефакта в Юрския период?
— В Юрския период ли?
— Преди двеста милиона години.
Ламбърт погледна учуден.
— Значи, толкова отдавна е било. Да, предполагах, че е много далеч в миналото. Та там имаше динозаври.