— Оставете празните приказки — рече Духа, — Мъничкия народ се нуждае от помощ.
Максуел се протегна и хвана стола.
— Време е да сложим край на глупостите — обяви той. — Вдигна стола над колесатия. — Време Ви е да заговорите, приятелю. И ако не го направите, ще Ви смачкам.
Изведнъж от гърдите на колесатия се показаха дюзи и се чу съскащ звук. Смрад шибна в лицата на хората, ужасна воня, която удряше като свиреп юмрук, караше стомаха ти да се преобръща и те задушаваше.
Максуел почувствува, че пада на пода, неспособен да контролира тялото си, което му се струваше вързано, парализирано от ужасната воня, идваща от колесатия. Удари се в пода, изтърколи се, вдигна ръце и ги вкопчи в гърлото си, сякаш щеше да го разкъса, за да поеме глътка въздух — но въздух нямаше, нищо нямаше освен смрадта от колесатия.
Над главата си дочу ужасен писък и след като се преобърна така, че да погледне нагоре, видя Склвестър, увиснал, вкопчил ноктите на предните си лапи в горната част от тялото на колесатия, а със задните дращеше и удряше издутия, прозрачния търбух, в който се извиваше отвратителната маса от раздразнени насекоми, Колелата на колесатия се въртяха безумно, но с тях бе станало нещо. Движеха се в различна посока и колесатият се въртешеше в шеметен танц със Силвестър, който отчаяно се притискаше в него, а задните му лапи, подобно движещи се бутала, работеха по търбуха на колесатия. Двамата досущ му приличаха на двойка, която изпълнява бърз и тромав валс.
Една невидима ръка се протегна, сграбчи Максуел за лакътя и безцеремонно го повлече по пода. Тялото му се удари в прага, смрадта намаля и сега той можеше да поеме малко въздух.
Максуел се преобърна, надигна се на ръце, после на колене и се помъчи да се изправи. Протегна юмруци и изтри сълзящите си очи. Във въздуха все още се чувствуваше вонята, но човек вече не се задушаваше.
Шарп седеше подпрян на стената, дишаше тежко и търкаше очите си. Карол се бе сгърчила на пода. Уп, приведен на две, измъкваше безчувствената Нанси от вонящата стая, откъдето още се чуваше писъкът на борещия се саблезъб.
Максуел се заклатушка напред, протегна се, вдигна Карол и я метна като чувал на рамото си. Обърна се и несигурно започна да се изтегля по коридора.
След тридесет крачки се спря и се извърна. В този момент, освободил се най-после от Силвестър, от вратата изскочи колесатият. Сега и двете му колела се въртяха в една посока. Затъркаля се по коридора, като караше лудо, наклонен встрани, накуцваше слепешката, ако изобщо може да се каже за нещо на колела, че куца, блъсна се в едната стена, отскочи и се удари в другата. От голямата дупка на търбуха му се сипеха малки белезникави предмети и се пръскаха навсякъде по пода.
Най-сетне, на десет крачки от Максуел, колесатият се сгромоляса, защото едното му колело се удари в стената и се сплеска. Бавно, сякаш с някакво странно достойнство, той се преобърна и от раздрания му корем се изляха около един бушел2 насекоми и се струпаха на купчина върху пода.
Силвестър, ниско приведен, разширил необичайно ноздри, се прокрадваше в коридора и полекичка, стъпка по стъпка, лазеше към своята жертва. Зад Уп и Силвестър се появиха и останалите.
— Сега можеш да ме пуснеш — каза Карол.
Максуел я пусна, помогна й да се изправи. Тя се облегна на стената.
— Никога не съм виждала по-неподходящ начин за пренасяне — обяви тя, — Да носиш едно момиче като чувал, капка кавалерство няма у теб.
— Сгреших — отвърна Максуел. — Трябваше да те оставя да лежиш там, на пода.
Силвестър се беше спрял и протегнал напред врат, душеше колесатия, но през цялото време бърчеше нос от отвращение и почуда, изписани на муцуната му. Колесатият не даваше признаци за живот. Доволен, Силвестър се отдръпна, седна на задните си лапи и започна да мие муцуната си. На пода, до падналия колесат, гъмжеше от буболечки. Няколко от тях изпълзяха от камарата и се насочиха по коридора навън.
Шарп мина бързо край колесатия.
— Хайде да излизаме оттук — каза той.
В коридора все още вонеше от ужасната смрад.
— Но каква е тая работа? — простена Нанси. — Защо мистър Мармадюк…
— Вонящи буболечки и нищо повече — рече й Уп. — Не можете ли да си го представите? Раса от вонящи буболечки в Галактиката! А ни изплашиха!
Инспектор Дрейтън важно и тежко се придвижи напред.
— Страхувам се, че всички ще трябва да дойдете с мен — каза той. — Ще ми са нужни вашите показания.
— Показания ли? — разгневи се Шарп. — Сигурно не сте с ума си. Показания в такова време, когато драконът е на свобода и…